2_878/ 01.06.2012 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2
НООСЛ – чл.2, ал.3
ОТНОСНО : Осигуряване на съдружници в търговски дружества
Според изложеното от 2006 г. сте съдружник и управител на две дружества с ограничена отговорност. До момента се осигурявате като самоосигуряващо се лице и в двете дружества, като общият осигурителен доход не надхвърля 2000 лв.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса: имате ли право да се осигурявате като самоосигуряващо се лице в двете дружества ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Осигуряването на съдружниците в търговски дружества се осъществява в зависимост от вида на упражняваната трудова дейност.
Когато съдружник в търговско дружество е вписан като управител на дружеството и упражнява трудова дейност свързана с управлението му, без да е сключен трудов договор за управление, осигуряването е като изпълнител по договор за управление и контрол.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
На основание чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
За съдружниците, които са вписани като управители на търговските дружества, но не им е договорено или определено по съответния ред възнаграждение за управление, не възниква основание за осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, като изпълнители по договори за управление и контрол.
Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, и дължат авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(чл.6, ал.7 от КСО). Във връзка с реално получените доходи през годината, те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (основание чл.6, ал.8 от КСО).
Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване/ чл.127, ал.1 и чл.157, ал.6 от КСО/. Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Според чл.4, ал.9 от КСО редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЧ).
С чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЧ е въведено задължение лицата да декларират започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка упражнявана трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Пак там в чл.2, ал.3 е определено, че самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се декларира по реда на чл.1, ал.2.
На основание гореизложеното, считам, че неправилно сте превеждали авансови осигурителни вноски чрез двете дружества в които сте съдружник.
Неоснователно внесените осигурителни вноски могат да Ви бъдат възстановени или прихванати срещу изискуеми вземания на НАП по реда на чл.128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след предварително подадено писмено искане до компетентната териториална дирекция на НАП.