Негаторният иск може да се предяви срещу всеки, дори и срещу несобственик, който пречи да се упражнява пълноценно правото на собственост, но когато претенцията се основава на пречки в резултат на разположението на вещ, която е собственост на неколцина, то отговорността за премахването и е върху всички съсобственици, които поддържат противоправното състояние на имота.
Р Е Ш Е Н И Е №712 София,06.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА, Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА и АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2170 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК(отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК(отм.) вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 02.11.2007 година по гр.д. № 2326/2003 година е оставено в сила решение от 26.04.2001 година по гр.д. № 9492/2000 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Н. И. В. и В. Д. В. (в хода на процеса починал и заместен от правоприемника си по закон И. В. В. от гр. С. против А. И. Г. от гр. С. за премахване на жилищна и стопанска сгради, застроени на регулационната линия с имот пл. № 1* от кв. 156 по плана на м. “О”, гр. С. първоинстанционното решение е отменено в частта му, с която искът е уважен и по отношение на ответника Г от гр. С. и в тази му част е отхвърлен като неоснователен, а в частта му по иска с правно основание чл. 108 ЗС, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и производството по ревандикационния иск прекратено.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 109 ЗС и същият иск е отхвърлен по отношение на ответницата Г е постъпила от А. И. Г. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност данните, че сградите са в режим на търпимост по § 16 ЗУТ, копието от цифровия кадастър на София, от което се установява, че няма навлизане в съседен имот, заключенията на техническите експертизи, съгласно които съществуващите сгради не пречат на ищците да упражняват правото си на собственост; доказателствата за съществуваща калканна постройка в имота, собственост на ищците, както и новият регулационен план, предвиждащ калканно застрояване върху двата съседни имота; формирал е необосновани изводи относно съществуващи пречки за ищците за пълноценното използване на имота им; приложил е неправилно чл. 50 ЗС и чл. 109 ЗС и в нарушение на т. 10 от ТР № 1 по гр.д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС не е допуснал специализирана експертиза от Камарата по геодезия и кадастър за установяване на обстоятелството дали сградите са разположени на разделителната линия между двата съседни имота и има ли навлизане в имота на ищците.
Ответникът по касационната жалба Н. В. И. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищците Н. И. В. и И. В. В. са собственици на УПИ ХХІІІ-1101 в кв. 156 по регулационния план на м. “О”, гр. С., а ответниците А. И. Г. и Г. И. Л. – собственици на съседния УПИ ХХІІІ-1102. На регулационната линия между двата съседни имота са изградени незаконно жилищна и стопанска постройки, първата, частично навлизаща в имота на ищците.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е основателен. Приел е, че съществуващите незаконни сгради – жилищна, навлизаща в имота на ищците, а стопанска, засенчваща част от имота им, ги препятства да упражняват пълноценно правото си на собственост върху целия имот, поради което и предвид обстоятелството, че строителството на незаконните сгради е осъщественото от ответника А. И. Г., го е осъдил да ги премахне. Приел е, че ответницата Г, макар и съсобственик на сградите, не е участвала в изграждането им, поради което е отхвърлил предявения срещу нея негаторен иск.
Решението е неправилно.
Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон са основателни. Необосновани са изводите по основните спорни по делото въпроси: налице ли е навлизане в имота на ищците; създава ли пречки за пълноценното ползване на имота им съществуващото застрояване на граничната регулационна линия и от кого е осъществено незаконното строителство.
Съвкупната преценка на доказателствата относно разположението на процесната жилищна сграда не обосновава безсъмнен извод за ситуирането и при навлизане в имота на ищците. Съгласно приетите по делото технически експертизи, сградата е застроена с частично навлизане в съседния УПИ – 1101 с около 4,15 кв.м., изчислени с оглед дължината и от 13,75 м. Същевременно, по регулационните планове от 1959 г. и от 1977 година, процесните съседни имоти са запазени с непроменени площи, геометрични размери и местоположение на граничната регулационна линия, като в изготвената ръчна скица към кадастралния план от 1972 година, сградите са заснети и нанесени на страничната имотна граница с очертания и площ, каквито са констатирани и към момента на огледа им от техническата експертиза по делото, без да е отразено съществуващо навлизане в УПИ – 1101. Съществуващото противоречие е следвало да бъде изяснено чрез допускане на нова експертиза от специалисти по геодезия и кадастър, които да изготвят заключение има ли навлизане в съседния имот с оглед действителните имотни граници.
Необосновани се явяват и изводите, че съществуващите на регулационната линия с имота на ищеца постройки създават обективни пречки за пълноценно упражняване правото на собственост. По делото не е установено по какъв начин намиращата се на граничната линия стопанска постройка пречи на ищците да упражняват правата си на собственици в пълния им обем – изводът, че стопанската постройка, в режим на търпимост по § 16 ЗУТ, построена преди 1971 година засенчва съседното дворно място, съответно създава по-големи от обикновените пречки за ползването на съседния имот не намира опора в доказателствата по делото, тъй като е формиран без да е установено доколко с оглед характера височината и разположението и, сградата създава обективни пречки за пълноценно ползване на имота. В нарушение на чл. 50 ЗС е и изводът, че жилищната сграда, строена през 1970/1971 година на граничната линия, до която е долепена на калкан постройка в съседния имот, собственост на ищците им създава пречки за ползването му. При формиране на извод доколко съществуващата на граничната линия сграда създава пречки, по-големи от обичайните при ползване на съседния имот, съдът не е обсъдил доказателствата, че сградата в имота на ответниците съществува повече от 40 години; данните за долепена до нея на калкан сграда в имота на ищците, както и влезлият в сила нов дворищнорегулационен план, предвиждащ калканно застрояване в двата съседни имота – показания на свидетелите В, И. К. , Л. М. , удостоверение № А* от 14.12.2006 г. на С. община, район “С”, скица към техническа експертиза от 25.10.2007 г. и решение от 09.07.1998 г. по адм.д. 974/1997 г. на Софийски градски съд и решение № 6* от 16.11.2000 г. по адм.д. № 5568/2000 г. на Върховен административен съд. Не намират опора в доказателствата по делото и изводите, че процесните сгради са построени незаконно от ответника А. И. Г.. От доказателствата по делото е установено, че жилищната сграда е построена през 1970/1971 година от неговия праводател А. В. (показания на свидетелите В, И. К. и скица на имота от 1972 г., в която сградите са нанесени), а извършеното впоследствие и спряно строителство е на плътна ограда – у-ние АС 94-11-109 от 01.12.2003 г. на район “С”, отдел “А”. Съдът не е обсъдил и доказателствата, че към момента на придобиване на ид. части от дворното място през 1997 г. (нот. акт № 31, дело 43565/1997 г.) в процесния УПИ ХХІІІ-1102 жилищна сграда е съществувала; че извършването на незаконно строителство от ответника не се установява вкл. и от анализа на показанията на свидетеля Т, която не може да установи с положителност кога е застроена жилищната сграда, а твърдяните обстоятелства относно разширяването и следва да бъдат ценени с оглед съществуването на калканно застроената сграда в имота на ищците.
Независимо от изложеното, изводът, че пасивно легитимиран да отговаря по претенция с правно основание чл. 109 ЗС е само извършителят на строителството, създаващо пречки за ползване на собствеността е неправилен, в нарушение на чл. 109 ЗС. Действително, негаторният иск може да се предяви срещу всеки, дори и срещу несобственик, който пречи да се упражнява пълноценно правото на собственост, но когато претенцията се основава на пречки в резултат на разположението на вещ, която е собственост на неколцина, то отговорността за премахването и е върху всички съсобственици, които поддържат противоправното състояние на имота.
Неправилен е и формираният в решението извод, че всяко незаконно извършеното строителство подлежи на премахване по реда на чл. 109 ЗС. Когато допуснатите нарушения по благоустройствения закон не създават пречки за упражняване правото на собственост, то искът за премахване на извършеното строителство по реда на чл. 109 ЗС е неоснователен, предвид възможността за узаконяване и легализация на строежа след привеждането му в съответствие с изискванията на строителните правила и норми. Техническата възможност или благоустройствената допустимост на строежа в съответния вид се установяват от съответния административен орган, констатиращ извършеното строителството и разполагащ с правомощия да даде предписания за привеждането му в съответствие с изискванията на техническите правила и норми или за премахването му, без обаче административния орган да разполага с юрисдикционни правомощия да се произнесе дали е нарушено чуждо право на собственост, съответно кому и доколко е нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж – ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/1984 г. ОСГК ВС НРБ.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след допускане на техническа експертиза в съответствие с т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. предвид гореизложените мотиви и съвкупна преценка на доказателствата по делото да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение съд от 02.11.2007 година по гр.д. № 2326/2003 година на Софийски градски , Втори “в” въззивен състав в частта му по предявените от Н. И. В. и И. В. В. от гр. С. искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на жилищна и стопанска сгради, застроени на регулационната линия с имот пл. П0 1101 от кв. 156 по плана на м. “О”, гр. С. против А. И. Г. и Н. И. В., двамата от гр. С..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.