Подаване на искане за освобождаване от данък върху превозните средства на лек автомобил на лице с намалена работоспобност

ЗМДТ, чл. 58, ал. 1, т. 4;

ДОПК, чл. 103;

ДОПК, чл. 104;

ДОПК, чл. 107.

Относно: чл. 103, чл. 104  и чл. 107 ДОПК

В отговор на въпроса относно начина на процедиране при подаване на искане за освобождаване от данък върху превозните средства на лек автомобил на лице с намалена работоспобност над 50 %  /чл. 58, ал. 1 т. 4 ЗМДТ/ за изтекли данъчни периоди и възможността за подаване на коригираща декларация по чл. 104 ДОПК , изразяваме следното становище:

В чл. 54, ал. 1 ЗМДТ е предвидено задължение за собствениците на превозни средства да подават декларации  пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, за притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им.  По същия начин – с подаване на декларация в двумесечен срок, се предявява и правото на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение  – чл. 54, ал. 3 ЗМДТ. Декларацията по чл. 54 ЗМДТ за притежаван лек автомобил  представлява декларация по смисъла на чл. 107, ал. 1 ДОПК, т.е. такава, при която органът по приходите установява размера на данъчната основа и дължимия данък на базата на характеристиките на облагаемото имущество, посочени от задълженото лице.

В чл. 104 ДОПК законодателят изрично е предвидил ред и срокове за извършването на корекции на подадени в срока, установен в съответния закон, данъчни декларации.

По силата на чл. 104, ал. 1  и ал. 2 ДОПК  след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация /чл. 104, ал. 3 ДОПК/.

Тази разпоредба, съобразена с правилата за подаване на декларации за облагане на превозни средства /чл. 54 ЗМДТ/ означава, че при придобиване на превозно средство и при настъпване на промени в обстоятелства за вече декларирано ПС, данъчнозадълженото лице следва да подаде декларация в двумесечен  срок от придобиването, съответно от настъпването на промяната в декларирани обстоятелства.

В изложения случай не е налице новонастъпило обстоятелство, тъй като решението за признаване на степен на намалена работоспособност на данъчнозадълженото лице е издадено /2005 г./ преди момента на придобиване на автомобила /2006 г./. Срокът за подаване на коригираща декларация е изтекъл отдавна, поради което дори и да е подадена такава, тя се счита неподадена и не поражда  правни последици за целите на данъчното облагане  – чл. 104, ал. 3 ДОПК.

Независимо от преклудираната възможност за подаване на коригираща декларация, органите по приходите биха могли да се възползват от реда по чл. 103, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, като поканят лицето да подаде нова декларация за превозното средство. По искане на

задълженото лице или по служебна инициатива органите по приходите биха могли да установят данъчните задължения на собственика за периода 2007 г. – 2011 г. с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК или ревизионен акт, в резултат на които да бъде приложено освобождаването по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ за лек автомобил на лице с намалена работоспособност над 50 %, при наличие на изискваните от закона условия. Задължението за 2006 г. не може да бъде обект на установяване с акт, тъй като е изтекла давността по чл. 109,  ал. 1 ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар