Попадат ли в разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение на доставката

Чл.21,ал.4,т.1 ЗДДС
Регламент №883/2004
Дружеството Ви извършва услуги по „електро инсталации и окабеляване на сгради в Белгия” по договор ,като подизпълнител на Белгийска фирма ,регистрирана по ДДС в Белгия.
Поставени са следните въпроси:
1. Посочените услуги попадат ли в разпоредбите на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение на доставката.
2. Следва ли посочените услуги да се декларират във VIES-декларацията.
3. Подлежи ли дружеството  на данъчно облагане в Белгия.
4. Подлежи ли дружеството на осигурително облагане в Белгия при условие ,че служителите Ви ще бъдат командировани по-малко от 180 дни в рамките на една година.
Предвид посочената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
ОТНОСНО  ЗДДС
Считано от 01.01.2010 год. е променен основният принцип при определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга. По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В същото време, в ал. 4 на чл. 21 на закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
В случай, че извършите доставки на услуги, свързани с недвижими имоти в Белгия, по смисъла на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тези доставки са с място на изпълнение там, където е недвижимият имот, в случая – в Белгия.
Вие следва да се запознаете с разпоредбите на белгийското данъчно законодателство относно облагането на услугите ,свързани с недвижим имот.
Относно подаване на VIES-декларацията, следва да се съобразят разпоредбите на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
По смисъла на чл. 117, ал. 2, т. 4, буква „б“ на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка.
Осъществените от Вас доставки на услуги, ако са свързани с недвижими имоти в Белгия, не попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и не се посочват във VIES-декларацията.
В случай, че осъществяваните от Вас услуги не са свързани с недвижими имоти в друга държава, за доставките ще са приложими разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и ще е налице задължение за подаване на VIES-декларация.
ОТНОСНО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
          Относно задължението за социално осигуряване на лицата, които изпращате в Белгия, предвид неизяснената фактическа обстановка Ви отговаряме принципно.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял IIот Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004). За разлика от Регламент № 1408/71 в Регламент № 883/2004 не са предвидени отклонения от принципа за само едно приложимо законодателство. 
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lexlocilaboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял IIот Регламент № 883/2004 са въведени императивни разпоредби, предвиждащи запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга  държава–членка.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга  държава–членка.
Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е командироващия работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка.
Съгласно чл. 14(2) от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на чл. 12(1) от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, на територията на държавата–членка, в която е установен, като се вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Извършването на част от дейността на територията на изпращащата държава–членка не винаги означава, че предприятието обичайно осъществява дейността си на територията на тази държава. За да е изпълнено това изискване, изпращащото предприятие следва да извършва обичайно значителна част от дейността си на територията на въпросната държава.
За да се установи, дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии,  характеризиращи  осъществяваната дейност, част от които са:
–   къде се намира седалището и администрацията на работодателя;
–   броя на наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал), които полагат труда си на територията на България;
–    къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;
–   къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;
–   реализирания от дружеството оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;
–   броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава;
–   периода през който работодателя е осъществявал дейност в изпращащата държава.
Според чл. 14(2) от Регламент № 987/2009 приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай могат допълнително да се приложат и други критерии.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
За целта, могат да бъдат разгледани като критерии някои от елементите на съответното правоотношение:
–   запазване на правоотношението между изпращащият работодател и   командированото заето лице; 
–   запазване на ръководни функции от страна на  изпращащият работодател по отношение на определяне на общия характер (но не задължително на детайлите) на работата, извършвана от командированото заето лице;
–   изпращащият работодател изплаща за своя сметка трудовото възнаграждение на командированото заето лице;
–   запазване на ръководни функции от страна на изпращащият работодател по отношение на отстраняване или освобождаване от работата на командированото заето лице;
–   запазване на ръководни функции от страна на изпращащият работодател при разрешаване на отпуски на командированото заето лице;
–   непосредственият резултат от положеният труд от командированото заето лице настъпва в изпращащото предприятие.
Друго условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца. Ако поначало е ясно, че времето, което е необходимо за извършване на работата надвишава този период, разпоредбата не може да се приложи, дори лицето да е изпратено за  срок до 24 месеца. Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 въвежда общ период от 24 месеца, без възможност за удължаване с допълнителен период.
В случай, че предвиденото времетраене на работата превишава 24 месеца, заетото лице може да остане подчинено на българското законодателство, ако се постигне споразумение по чл. 16 от Регламент № 883/2004 между Националната агенция за приходите и институцията по приложимо право на държавата–членка, в която е командировано лицето.
 Временно кратко прекъсване на командироването (до 2 месеца), например при ползване на платен годишен отпуск, временна неработоспособност и др., не се счита за прекъсване на командироването. Наличието на кратки прекъсвания не е основание за удължаване на първоначалния период, за който е определено приложимото законодателство, с периодите на тези прекъсвания.
Ако командироването е окончателно прекратено и впоследствие преди изтичане на два месеца от прекратяването лицето е  командировано на територията на същата държава–членка, за да се приложи чл. 12(1) от Регламент № 883/2004, първият период на командироване, новият период на командироване и периодът помежду им сумарно не трябва да надвишават 24 месеца. Следователно при последователни изпращания на територията на една и съща държава–членка, за да се приеме, че е налице ново командироване следва да са изминали не по–малко от 2 месеца.
При командироване започнало преди 01.05.2010 г. и продължаващо след тази дата  периодите, удостоверени съгласно Регламент № 1408/71 (формуляри Е 101 и Е 102) се взимат предвид с оглед определяне на общата продължителност на работата, която съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 не трябва да превишава 24 месеца. В тези случаи може да се приложи разпоредбата на чл. 16 от основния регламент (Виж точка III.4)
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е лицето да не е изпратено да замества друго лице. Предвид това, наетото лице,  може да остане подчинено на законодателството на изпращащата държава при условие, че не е изпратено на територията на друга държава–членка, за да извърша работата на друго лице.
            С оглед запазване на българското законодателство като приложимо, работодателя следва да изиска от компетентната ТД на НАП издаване на формуляр А1.
В случай на отказ за издаване на такъв за лицата е приложимо Белгийското законодателство, на основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004.

Оценете статията

Вашият коментар