Право на данъчен кредит по фактурите, издавани от Лизингодателя по отделните вноски на лизинговия договор?

2_1098 /17.07.2012 г.
чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС

В Дирекция ОУИ е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № ….., в което е описана следната фактическа обстановка:

Пълномощник сте на дружество, което се занимава с инженерингови, технически УЕБ услуги и консултации. Дружеството е закупило автомобил на лизинг. Същият не е лек автомобил по смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС, тъй като броят на местата, съгласно договора за финансов лизинг е 6+1. Автомобилът ще се използва за административно – управленската дейност на дружеството. Към запитването не прилагате копие от договора за лизинг на автомобил.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Възниква ли право на данъчен кредит по фактурите, издавани от Лизингодателя по отделните вноски на лизинговия договор?
2.Възниква ли право на данъчен кредит за консумативите – горива, резервни части и други по повод на експлоатацията на лизинговия автомобил?

При така изложената фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ , Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
Правото на приспадане на данъчен кредит и доставките с право на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са изброени в чл. 70 от с.з.

Съгласно чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен лек автомобил. По смисъла на §1, т.18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. При определяне броя на местата за сядане се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
В случаите, когато е придобит автомобил, който не е „лек автомобил” по см. на т.18 от § 1 на ДР на ЗДДС, ограниченията на правото на данъчен кредит са свързани с обстоятелствата посочени в т. т. 1-3 и т. 6 на чл. 70 от ЗДДС, а именно:
1. Стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от закона;
2. Стоките и услугите са предназначени за извършване на безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
3. Стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
6. Стоките са отнети в полза на държавата.
В действащата нормативна уредба не се съдържа легално определение на понятието „административно – управленска дейност”. Същото следва да бъде тълкувано в общо приетият смисъл като дейност на управителните органи, свързана с организация, контрол и вземане на решения относно дейността на предприятието. Разглеждайки управленската дейност като неразделна част от икономическата дейност на лицата, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицата облагаеми доставки, лицата имат право на приспадане на данъка за стоките и услугите, които доставчик – регистрирано по закона лице им е доставил или начисленият при внос на стоки.

4.8/5

Вашият коментар