Прилагане на разпоредбите   на чл.1, ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

 НООСЛ- чл.1, ал.3

Според изложеното, физическо лице е внасяло осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице – едноличен търговец,  с избран вид на осигуряване „за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест”. На  27.07.2006 г.  предприятието на ЕТ е заличено и прехвърлено на ЕООД, със същия собственик. Без да е декларирало изрично започване на дейност като собственик на ЕООД, лицето продължава да внася осигурителни вноски за същите осигурени рискове. За периода от 2006г. до 2011 г., осигурителната книжка е заверена от ТП на НОИ, като собственик на ЕООД с обхват за осигуряване – „за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест”. Сега, лицето подава декларация за прекъсване на дейност, като едноличен търговец от 27.07.2006 г.  и от същата дата декларира начало на дейността като собственик на ЕООД, без да е определило вида на осигуряването. Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:

– какъв вид за осигуряване трябва да е заявен в подадената декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице

– следва ли да се съобразите с разпоредбата на чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, според която самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването през календарната година и ако декларацията не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт:

При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база,  изразяваме следното становище:

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор тези лица могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/.

При започването на трудовата дейност, която е правопораждащият юридически факт на задължението за внасяне на осигурителни вноски, самоосигуряващите се лица сами определят вида на осигуряването чрез подаване на декларация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите/НАП/. Правото се реализира по ред определен в чл.1, ал.3 и ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ.

Тук следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.1, ал.3 и ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ по своята същност са материално правни разпоредби, тъй като са насочени към определянето, възникването, изменението и прекратяването на субективни права и като такива  се прилагат  занапред, поради което, в случая, следва да се имат предвид, действащите  към 2006 г. разпоредби на НООСЛБГРЧМЛ.

Съгласно действащата за периода преди 01.01.2007 г. разпоредба на чл.1, ал.3 от наредбата (изм.ДВ, бр.1 от 2006 г. в сила от 01.01.2006 г.), видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната.

От горното следва, че за 2006 г. правото на избор по чл.4, ал.4 от КСО може да се упражни през течение на годината. В случай, че то не бъде упражнено, самоосигуряващото се лице, осъществяващо трудова дейност, е задължено да се осигурява само за задължителните минимални рискове – за инвалидност поради общо заболяване старост и смърт.

До края на 2006 г., обаче, според  утвърдената практика /писма на НОИ – изх.№ 91.01-256/05.10.2005 г. и НАП – изх.№ 24-31-229/13.11.2007 г./ няма пречка да бъдат приемани декларации/заявления/, подадени от самоосигуряващите се лица за промяна вида на осигуряването  – от задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и за смърт в осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, от дата преди 01 януари 2007 г. при следните условия:

? Самоосигуряващото се лице е упражнявало трудова дейност или липсват данни за прекъсване на дейността;

? Самоосигуряващото се лице редовно е внасяло осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица – до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

? Осигурителните вноски в размера за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица за периода са внасяни по съответния параграф от единната бюджетна класификация, респективно – код за вид плащане.

Допълнителен факт към посочените условия може да бъде отразен вид на осигуряването в осигурителната книжка на самоосигуряващото се лице /със съответния процент на осигурителната вноска/.

На основание гореизложеното, считаме, че лицето следва да  подаде  декларация за започване на дейност като собственик на ЕООД от 27.07.2006 г. От тази дата,  лицето на практика е прекъснало дейността си като едноличен търговец, но не е прекъснало упражняването на дейност, която е нормативно основание за осигуряване. В декларацията следва да се посочи избрания вид за осигуряване, който ако са спазени горепосочените изисквания, може да бъде и „за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица ”.

Оценете статията

Вашият коментар