Язовир
Зададени са следните въпроси касаещи облагането на язовири на Община Р, публична общинска собственост, които са предоставени на концесия и не са попадащи в границите на организираното сметосъбиране :
Когато водните обекти /язовири/ са предоставени за ползване по договори за концесия попадат ли в изключението на чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ и следва ли концесионерите да заплащат ДНИ?
Ако концесионерите дължат ДНИ, следва ли да подават декларация по чл. 14 от ЗМДТ за ползваните от тях язовири на концесия и следва ли размерът на данъка да се определи като язовир, частна собственост?
Ако концесионерите на водни обекти, общинска собственост са задължени лица по чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ, то следва ли да се считат за такива и по чл. 64 от ЗМДТ?
Следва ли концесионерите да заплащат ТБО за компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат поземлените имоти, които:
– са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания
– са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ/, а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт и др.
Според определението на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ „поземлен имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. “Язовир” със съдържанието на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, т.е. “поземлен имот, покрит с вода”, се използва и в подзаконови актове по прилагане на ЗУТ, напр. чл. 49, ал. 4 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при определяне на класификатора за начина на трайно ползване на поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения – 3140 Язовир /Таблица 2, т. 16 към наредбата/. Същото съдържание се влага в това понятие и от Закона за собствеността, Закона за сдруженията за напояване, Закона за държавната собственост и др.
Според отменения Единен класификатор на основните средства, издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г. язовирите с насипни и масивни стени са “съоръжения”. Язовирите са “съоръжения” и според т. 2 от Класификацията на сградите и строителните съоръжения /КСС-2001/, утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ и Закона за водите /чл. 13, т. 1/.
Относно изпълнението на условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, язовирите попадат в обхвата на т. 1 и новата т. 6 на чл. 8 от ЗУТ /обн. ДВ, бр. 28 от 2013г./ като имоти, чиито територии са заети от води и водни обекти.
С оглед на изложеното, облагаем с данък върху недвижимите имоти обект е налице в случаите, в които „язовир” се използва със съдържанието на “поземлен имот, трайно покрит с вода” и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. За да се провери дали предназначението на язовира е някое от изброените в цитираната по-горе ал.1 на чл.10 от ЗМДТ /производствено, спортни или развлекателни и др./, ще следва да се видят отразяванията в ПУП. Поради липса на информация в тази връзка в писмото Ви, ще следва изводът да направите Вие, след като направите съответната проверка.
Поземлен имот, трайно покрит с вода, представлява облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, който е предоставен на концесия, не е освободен от данък, макар и да е обявен за публична държавна собственост, ако по отношение на тях е изпълнено условието по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, т.е. отдадени за ползване на лица, които не са освободени от данък /в този смисъл – решение № 570 от 2015 г. по адм. д. № 2203/2014 г. на АС – Бургас/. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗМДТ при концесия данъчнозадължен е концесионерът.
Втори въпрос: В разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Декларацията се подава не само когато се придобива право на собственост върху недвижимия имот, но и право на ползване или концесия.
Данъчната оценка на язовира съгласно чл. 13, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ следва да бъде определена „като за земя според местоположението и статута и“. Тъй като земята, върху която е разположен язовирът, не е земеделска и е извън строителните граници, данъчната му оценка следва да се определи по правилата на чл. 13 – чл. 17 от раздел ІV, Приложение № 2 на ЗМДТ „Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници /без земеделските земи/“.
Трети въпрос: В чл. 64, ал. 1 ЗМДТ са регламентирани лицата, които дължат такса за битови отпадъци. Това са лицата по чл. 11 от закона – собственика на имота, вещноправния ползвател, концесионера и лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Предвид гореизложеното концесионерите са данъчно задължени лица за такса за битови отпадъци на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ.
Четвърти въпрос: От изложеното в запитването става ясно, че общината предоставя услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, но в заповед на кмета на Община Р, язовирите не попадат към имотите, за които е организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година /чл. 63 от ЗМДТ/.
Облекченията по отношение на таксата за битови отпадъци са определени в чл. 71 от същия закон, съгласно който не се събира такса за:
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината;
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.
Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги /чл. 9 от ЗМДТ/.
В тази връзка, освобождаване от такса за битови отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ или с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ е определен реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея са освободени от заплащането и.