Прилагане разпоредбата на чл. 4а от НЕВДПОВ

КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2, ал. 5;
ДОПК, чл. 128, ал. 1;
НЕВДПОВ, чл. 4а.   
Относно: Прилагане разпоредбата на чл. 4а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. ……………..по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), изразявам следното становище:
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Лице, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи, не представя пред осигурителя декларация по чл. 4а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Въпросът, който се поставя е как следва да процедира осигурителя относно задълженията му за внасяне на осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение?
Въз основа на изложената в писмото фактическа обстановка,изразяваме следното становище:
Относно предоставянето на данни от страна на НАП за осигурителния доход на лицата за периода на неправилното им уволнение:
Данъчната и осигурителната информация и нейното опазване в тайна е едно от основните начала в данъчно-осигурителното производство. Информацията, която попада в обхвата на защитена като данъчно-осигурителна информация, е посочена в чл. 72, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Основанията за разкриване на данъчната и осигурителна информация се съдържат в разпоредбата на чл. 74 от ДОПК, съгласно която, при наличието на определени обстоятелства и при спазването на регламентиран ред може да бъде предоставена данъчна и осигурителна информация, представляваща тайна. Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само по определени условия и ред, на определени задължени лица и субекти. Към постъпило писмено искане за разкриване на осигурителна информация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите следва да се приложи съгласие на задълженото лице, за което се отнасят данните (чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК). Наличието на писменото съгласие на задължените лица, за които се отнасят сведенията, освобождава органите и служителите на приходната администрация от отговорността за неправомерно разкриване на сведения, съставляващи данъчна и осигурителна информация.
Относно прилагане разпоредбата на чл. 4а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Когато лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
На основание чл. 4а от НЕВДПОВ (ДВ, бр. 16 от 2012 г.), за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.
С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход върху който се дължат осигурителни вноски за периодите на уволнение, признато за незаконно от компетентите органи, от 01.01.2012 г. лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани. Без наличието на такава информация осигурителя не би могъл да знае дали лицето е било осигурявано за тези периоди и съответно да определи точно размера на дължимите от него осигурителни вноски, които следва да внесе за това лице.
От разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е видно, че за времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, в случаите, когато лицето не е било осигурявано или е осигурявано върху доход, който е в по-малък размер от последното брутно възнаграждение, осигурителя има задължение да внася осигурителни вноски. По силата на цитираната разпоредба осигурителните вноски са дължими, без оглед на това, дали осигуреното лице е изпълнило задължението си за деклариране по чл. 4а от НЕВДПОВ.  
Въз основа на гореизложеното, може да се направи извода, че осигурителя е длъжен да внесе осигурителни вноски за времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, дори и в случаите, когато те не са изпълнили задължението си за деклариране по чл. 4а от НЕВДПОВ. За този период осигурителни вноски следва да бъдат внесени за сметка на осигурителя, в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението /чл. 9, ал. 4 и 5 от КСО/, върху последното брутно възнаграждение.
В случай, че в последствие лицето декларира пред осигурителя, че е било осигурявано на друго основание за посочения период, надвнесените осигурителни вноски следва да бъдат прихванати или възстановени по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Във връзка с гореизложеното недължимо внесените за тези лица осигурителни вноски могат да бъдат прихванати или възстановени чрез писмено искане от работодателя, подадено в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. За тези периоди следва да бъдат подадени и коригиращи декларации, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Оценете статията

Вашият коментар