КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 7, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 10.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на осигурителното законодателство
Във Вашето писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите, с вх. № 24-34-88 от 31.05.2012 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице е вписано в Търговския регистър като управител на еднолично търговско дружество, на което не е собственик. Лицето е и самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В качеството си на управител лицето упражнява трудова дейност в едноличното търговско дружество в рамките на 20 часа месечно, без да получава месечно възнаграждение. В договора е определено възнаграждение на управителя, което е процент от евентуалната печалба на дружеството в края на финансовата година. Възнаграждение на практика не е получавано. Поставени са следните въпроси:
Как следва да се осигурява физическото лице и по кои кодове за вид плащане се превеждат осигурителните вноски за обществено осигуряване?
Предвид описаната фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Самоосигуряващите се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от на КСО, задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3 точки 1, 2 и 4 от същия кодекс.
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Именно в тази връзка, фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.
Доходът, върху който се дължат осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и 3 от същия кодекс – върху полученото, начислено, но неизплатено или неначислено месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за календарната година по икономически дейности и групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 1, ал. 5 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Минималният осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. На основание чл. 7, ал. 3 от КСО когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски за своя сметка и за сметка на осигурените лица до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. По прилагането на разпоредбите са издадени указания изх. № 24-00-7/25.02.2010г. и изх. № 24-00-10/10.03.2010 г на изпълнителния директор на НАП, отнасящи се за дължимите осигурителни вноски за ДОО върху неначислените възнаграждения за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Във второто указание е пояснено че „неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са дължими възнаграждения, които не са начислени, т.е. не са отразени по съответния начин в счетоводството на задълженото лицето, съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени”.
С оглед изложеното, считаме, че в договорът за управление и контрол, сключен в предвидената от Търговския закон писмена форма е определено възнаграждение, същото, макар и неначислено, е доход от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО. Следователно, осигурителни вноски се дължат върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за календарната година по икономически дейности и групи професии.
Кодът за вид плащане на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал.1, т. 7 е 550101.
Предвид факта, че лицето е и самоосигуряващо се лице, т.е. упражнява дейности на различни основания, приложима е и разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от кодекса. Определянето на максималния месечен размер на осигурителния доход се прави по определената в разпоредбата поредност на осигурителния доход:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от кодекса;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.