ДДС, чл.114, ал.6
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
ООД извършва дейност, свързана с продажба и доставка на строителни материали. Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице. Смята да премине към електронно издаване на фактури и изпращането им по електронен път на получателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен въпрос относно прилагането на разпоредбата на чл.114, ал.6 от ЗДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Фактурата съгласно чл.112, ал.1 и 2 от ЗДДС е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано.
Изискванията към съдържанието на фактурите са посочени в чл.114 от ЗДДС, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл.78 от ППЗДДС.
Разпоредбата на чл.114, ал.6 от ЗДДС дава възможност издадените фактури да бъдат изпращани и по електронен път като се уточнява, че получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. Тук следва да се обърне внимание на това, че потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление, съгласно чл.8, ал.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/.
За да е налице условието на чл.114, ал.6 от ЗДДС за гарантиране автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на фактурата следва да се използва електронен подпис, който според чл.13 от ЗЕДЕП разкрива самоличността и съгласието на автора с електронното изявление, и защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени.
Следователно, електронната фактура следва да съдържа всички реквизити по чл.114 от ЗДДС, чл.78 от ППЗДДС и чл.7 от ЗС и да е подписана с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП на съставителя.
Възможността за използване на фактури в електронен формат е залегнала в чл.218 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 относно общата система на ДДС. Чл.232 от Директивата урежда изпращането на фактурите по електронен път като поставя условие за това – фактурите да бъдат приети от получателя, а в чл.233 е заложено условието – автентичността на произхода и целостта на съдържанието на изпратените или предоставени по електронен път фактури при приемането им да бъде гарантирано посредством електронен подпис. Електронният документ и електронният подпис са уредени в ЗЕДЕП.
Получените по електронен път фактури се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието по един от следните начини:
1. чрез квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис;
2. чрез електронен обмен на данни;
3. по друг начин, гарантиращ автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието
В последната хипотеза за изпратената по електронен път фактура, е необходимо приложеният начин да не дава възможност нито на издателя, нито на получателя на фактурата, да могат да оспорват факта на нейното издаване, съответно получаване, както и да не дава възможност при веднъж издадена фактура да бъдат извършвани промени, от което и да било лице.
Предвид гореизложеното, считам, че за целите на ЗДДС изпратените по електронен път фактури се приемат за получени, когато получателят е потвърдил получаването им.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.