Прилагането на ЗДДФЛ и ЗДДС за полагат труд изцяло на територията на Сърбия

Относно: Прилагането на ЗДДФЛ и ЗДДС
Във връзка с постъпило запитване вх. № ……….13.09.2012г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. ………, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че дружество има сключен договор с фирма, регистрирана в Република Сърбия за предоставяне на персонал за изграждане на пътен участък от автомагистрала Е 80. Във връзка с това дружеството е сключило трудови договори по Кодекса на труда с български лица , които ще полагат труд изцяло на територията на Сърбия.
В тази връзка са поставени следните  въпроси:
Относно ЗДДФЛ
За изплатените заплати от дружеството на наетите по трудови правоотношения български лица, които ще полагат труд изцяло на територията на Р.Сърбия, трябва ли да се удържа ДОД по ЗДДФЛ?
Задължени ли са наетите лица да подават данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените доходи от трудови правоотношения от положени труд на територията на Р.Сърбия през 2012г.?
Относно ЗДДС
За извършваните услуги от дружеството  по предоставяне на персонал, формира ли се оборот за задължителна регистрация по ЗДДС и трябва ли да се извърши регистрация при набиране на оборот от 50 000 лв. от гореописаните услуги?
При регистрация на дружеството по ЗДДС в коя клетка от дневника за продажби трябва да се отрази данъчната основа на гореописаните услуги по предоставяне на персонал на сръбската фирма?
Предвид липсата на приложен към запитването договор и съобразявайки относимата правна уредба за 2012г., изразяваме следното принципно становище:
Относно ЗДДФЛ
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ са дадени определения за трудови правоотношения и работодател, съответно в § 1, т. 26 и т. 27 от допълнителните разпоредби на закона. Съгласно т. 27 „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. По смисъла на буква „а”, т. 26, § 1 от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда са трудови правоотношения.
Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица. Разпоредбата на чл. 3 от закона определя, че данъчно задължените лица са:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Местните физически лица са носители на данъчни задължения за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина /чл.6 от ЗДДФЛ/. На основание чл. 12, ал. 1 от цитирания закон облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Видно от изложеното до тук българското дружество е работодател, а наетите работници са в трудово правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.  Задълженото лице – българското дружество, предоставящо персонал има всички задължения за удържане и внасяне на данък съгласно ЗДДФЛ, независимо от факта, че работниците и служителите полагат труд за друго лице – чуждестранно юридическо лице (получателят на услугата по договора за предоставяне на персонал).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, изчерпателно посочени в ал. 2 на цитираната норма. На основание чл. 42 от закона работодателят определя и внася авансов данък за доходи от трудови правоотношения на базата на месечна данъчна основа в срок до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода /чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ/. При определяне на годишния данък за доходи от трудови правоотношения работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25 и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя /чл. 49 от ЗДДФЛ/.
Лицата, които следва да подават годишни данъчни декларации са посочени в чл. 50 от ЗДДФЛ. Изключенията, при които не се подават годишна данъчна декларация са обхванати изчерпателно в чл. 52 от закона. На това основание физическите лица, които са получили доходи само от трудови правоотношения не са задължени да подават годишна данъчна декларация, при условие, че:
1. към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2. към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия: а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и б) лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23 от ЗДДФЛ.
Тъй като в запитването не е посочена продължителността на трудова заетост на наетите по трудови правоотношения лица на територията на другата държава във връзка с облагането с данък върху дохода, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 15 от Спогодба между правителството на Република България и Съюзното правителство на Съюзна република Югославия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и имуществото.
Относно ЗДДС
С чл. 97а от ЗДДС се въвежда задължителна регистрация при доставка на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя. Съгласно ал. 1 и 2 на чл. 97а от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6:
– което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 /ал. 1/;
– установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка /ал. 2/.
Предвид разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за Вас не възниква задължение за регистрация на посоченото основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
В ал. 2 от същата разпоредба е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Със ЗИД на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г./ е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 «Място на доставка на услуга», подраздел 1 «Статут на получателя»  са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от Регламента, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
При условие, че получател на услугата е данъчно задължено лице от трета страна, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – извън Общността.
По смисъла на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. доставяните услуги са с предмет посочен в т. 2 на чл. 21, ал. 1 от закона.
В чл. 21, ал. 3, т. 2, б.”е” на ЗДДС е визирана доставка на услуга – „осигуряване на персонал“.
Когато български доставчик окаже услуга по чл. 21, ал. 5 от ЗДДС на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, мястото на изпълнение ще е там където е установен получателя, т.е. извън Европейския съюз /трета страна/.
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона. Те не участват при формиране на облагаем оборот за целите на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
При условие, че се регистрирате по ЗДДС /напр. на основание чл. 100 от закона/ данъчната основа по издадената от Вас фактура за доставка на услуга – осигуряване на персонал, следва да намери отражение в дневника за продажби в колона 23 – ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка. В справката – декларация по  ЗДДС, данъчната основа следва да се отрази в кл. 18.

Оценете статията

Вашият коментар