ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 84
Относно: Приложение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. второ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
Според изложеното в запитването, едноличен собственик на капитала на „П” ЕООД е държавата, като функцията на принципал се изпълнява от ресорния министър – министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Дружеството упражнява търговска дейност и е частноправен субект, участващ в гражданския оборот.
Към настоящия момент „П” ЕООД има действащи 7 /седем/ договори за наем и три клиентски номера /партиди/ с Е.ОН България. Заплащането на консумираната ел.енергия става след осигурено финансиране от страна на наемателите към „П” ЕООД. Тъй като някой от наемателите закъсняват с плащането на консумираната от тях ел.енергия, Е.ОН България начислява неустойка за просрочие.
Предвид горното са поставени следните въпроси:
1. Начислената неустойка за просрочие може ли да се префактурира от страна на „П” ЕООД и сделката освободена ли е от ДДС?
2. В случай, че сделката е освободена, по кой член от закона е освободена?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
По своята правна същност лихвите могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер. С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане поради неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Следва да се има предвид, че лихвите и неустойките със санкционен характер, т.е. тези, които са уговорени като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация), се включват в данъчната основа.
С оглед фактическата обстановка и извършване на преценка за характера на платените суми е необходимо да се съобразят Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД. Съгласно чл. 38 от същите потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В конкретния случай, от изложените в писмото обстоятелства, обезщетението за забава, начислено от Е.ОН България поради закъснение на плащането за консумираната ел.енергия, следва да се счита за такова с обезщетителен характер (по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗДДС), имащо за цел да компенсира кредитора за забавено плащане.
С оглед горното, изхождайки от нормата на чл. 84 от ППЗДДС, за платените неустойки като такива с обезщетителен характер не трябва да се издава данъчен документ по смисъла на ЗДДС. За тях следва да се издава само първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на приходи.