Регламент № 883/2004, чл. 11(3)(а)
Относно: Приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо австрийски гражданин, който полага труда си на територията на Австрия за предприятие, установено на територията на България
Във връзка с Ваше писмо относно приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо австрийски гражданин, който полага труда си на територията на Австрия за предприятие, установено на територията на България, заведено в Централно управление на Национална агенция за приходите с Вх. № ………………/27.07.2012 г., изразявам следното принципно становище:
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
С Регламент № 883/2004(основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите–членки, докато в Регламент № 987/2009 (регламент по прилагане) се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.
Националната агенция за приходите е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство според Дял IIот Регламент № 883/2004.
Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да синхронизиратсистемите за социална сигурност на държавите–членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) специфичните национални законодателства на държавите–членки в трансгранична ситуация.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял IIот Регламент № 883/2004(чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентаса подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1)от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени назаконодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lexlocilaboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Видно от изложеното в запитването, австрийски гражданин полага труд на територията на Австрия за предприятие, установено на територията на България.
В случай, че полага труда си единствено на територията на Австрия, лицето е подчинено на австрийското законодателство в сферата на социалната сигурност (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Следва да се има предвид, че в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага не издава удостоверение за приложимото законодателство.
Това означава, че за установеното в България предприятие е възможно да възникнат задължения по законодателството на Австрия, в зависимост от спецификата на въпросното законодателство. Работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
Тези работодатели могат да се договорят с лице, за което е определено законодателството на съответната друга държава–членка, да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това, тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност в случай, че лицето с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Преведените в България задължителни осигурителни вноски за периоди, за които за лицето се прилага законодателството на друга държава–членка, подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на ДОПК.
В заключение Ви уведомяваме, че запитването Ви касае само и изключително случаят при който лицето полага труда си на територията на една единствена държава–членка (Австрия). При условие, че лицето е трудово активно на територията и на други държави–членки за един или повече работодатели или като самостоятелно заето лице, при определяне на приложимото законодателство би следвало да се приложи друга разпоредба от Дял II на Регламент № 883/2004.
Що се отнася до другото лице, за което поставяте въпроси, Ви уведомявам, че изложената в запитването фактическа обстановка не е достатъчна за изразяване на становище. С оглед предоставяне на конкретен отговор на поставените от Вас въпроси следва да предоставите допълнително информация относно държавата–членка, на чиято територия лицето упражнява дейността като изпълнител по договор за управление и контрол на установеното в България предприятие и статута на лицето на територията на Австрия (заето или самостоятелно заето лице).