чл. 53 от ЗДДС
чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е извършило продажба на стока на данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в Германия при условията по доставката EXW /уговорено място/.
За доставката е издадена фактура без ДДС на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, същата е отразена в справка декларация като вътреобщностна доставка /ВОД/ и е включена във ВИЕС и Интрастат декларациите.
При предаване на стоката на немския купувач на територията на страната дружеството разбира, че стоката ще бъде директно транспортирана за Грузия, за което е издадена митническа декларация за износ на името на немското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката и правилно ли е издадена фактурата и отразена в СД и ВИЕС декларацията като ВОД?
2. С какви документи следва да се удостовери извършването на тази доставка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. В ал. 2 на чл. 17 от закона е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Видно от цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не. Ако към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката или към момента, в който се изпраща или започва превозът й към получателя, същата се намира на територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставката ще е там, където се намира стоката на територията на страната.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.
За да е приложим този режим за дадена доставка на стоки, следва да са налице кумулативно следните условия:
· доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие. Изключение правят регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.
· получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.
· предмет на доставката са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС.
· възмездност на доставката – определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
· транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Ако за доставката няма да е изпълнено последното изискване (да е налице транспорт на стоките от територията на България до територията на друга държава членка) , то същата няма да се третира като вътреобщностна доставка на стоки.
За дружеството, като доставчик по облагаема доставка, ще възникне задължение по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на данъксъс ставка 20%.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС регламентира, че всяко данъчно задължено лице доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.