Регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства

        Относно: Приложение на чл. 143 от ЗДДС и Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства
Дружеството извършва следните дейности:
-фризьорски и козметични услуги;
-даване под наем на собствени недвижими имоти и
-търговия на дребно с книги и учебници / нови и втора употреба / и канцеларски материали. Продажбата на стоки- втора употреба се извършва предимно на физически лица на основание договор за покупко- продажба, като за същата се издава фискална касова бележка.
В тази връзка и предвид нормата на чл. 143 от ЗДДС, регламентираща специален ред за облагане на маржа на цената, са поставени следните въпроси:
1.Правилно ли би било ако всички купувани, съответно продавани учебници, бъдат класифицирани в 2 или 3 категории / например: А, Б и В /, в зависимост от тяхното състояние и качество, с фиксиран марж на цената за всяка категория и съответстваща на цената в договорите за покупко- продажба и издаваните фактури?
2.Възможно ли е издаваните фискални касови бележки да бъдат с текст:
-„ стоки ВУ А- чл. 143 от ЗДДС “
-„ стоки ВУ Б- чл. 143 от ЗДДС “
-„ стоки ВУ В- чл. 143 от ЗДДС “, като накрая на месеца, на основание издаден отчет по групи стоки от фискалното устройство, приложен към основния месечен отчет, на облагане ще подлежат отделните маржове при всяка продажба?
3.Как следва да се процедира, когато купувачите- физически лица получават фискална касова бележка, но не изискват издаване на фактура, а и това било практически невъзможно /в пиковите дни броя на купувачите в един обект надхвърля 500/?

По първи въпрос:
         В ЗДДС не са налице разпоредби, регламентиращи класифициране стоките втора употреба по категории в зависимост от тяхното състояние и качество, с фиксиран марж на цената за всяка категория.
В глава седемнадесета „Специален ред на облагане на маржа на цената“ на ЗДДС е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗДДС определя, че данъчната основа в този случай е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:

продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.

         Ал. 2 на чл. 145 от ЗДДС поставя ограничително условие, според което данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина. На облагане подлежат отделните маржове при всяка продажба, а не сумарният марж за данъчния период.

По втори въпрос:
         Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-1882006г. лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, задължително регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
       1.група „ А”- за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
        2.група „ Б”- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС;
      3.група „ В”- за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

(изм. – ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат със 9 % данък върху добавената стойност.

        В ал. 2 на същия член е регламентирано, че лицата по чл. 3 независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС задължително регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.
           Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. задължава лицата, използващи ФУ, да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите:
1.отнасящи се към данъчна група „ А”;
2.с фиксирани цени в нормативен акт;
3.представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.
         Доколкото в запитването липсват данни за продажба на специфичен вид стоки, принципно при продажба на стоки втора употреба приложимата данъчна ставка е в размер на 20%, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. Следователно, продажбите на този вид стоки следва да се регистрират и отчитат във фискалното устройство по данъчна група „ Б “.
Следва да се има предвид, че фискалната касова бележка удостоверява стойността на платената от клиента сума. Задължителните реквизити на фискалната касова бележка са посочени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.
На основание Наредба Н-18/2006 г. на МФ, Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1, „Функционални изисквания”, р-л ІІІ, т.4- фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 от тази наредба, като в т.7 е конкретизирано,  че фискалната касова бележка следва да съдържа задължителен реквизит наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Програмирането и регистрирането на конкретен вид стока или услуга като артикул / с точно наименование и програмирана цена / или артикулна подгрупа / обобщено наименование / трябва да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно Наредба № Н-18/2006г., Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 „ Технически изисквания към фискалните устройства ”, раздел I, т. 9, фискалното устройство, което е със свидетелство за одобрен тип от БИМ, трябва да осигурява самостоятелни натрупващи регистри за департаменти. При отчет на департаменти и асортименти да се отпечатва буквата на данъчната група, към която са програмирани департаментите и асортиментите, което на практика се извършва от обслужващия сервиз, който следва да има сключен договор с лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. Съгласно т. 6- при отчет на артикули следва да се отпечатва буквата на данъчната група, към която е програмиран артикулът / услугата/.
        От цитираните по- горе законови разпоредби е видно, че чрез фискално устройство, от одобрен тип от БИМ технически е възможно както да се отпечатва буквата на данъчната група, към която е програмиран артикулът(услугата), в случая на данъчна група „Б”, така също и възможност за въвеждане на свободно избираема цена.

               По трети въпрос:
         В случай, че за извършваните доставки дружеството е избрало да прилага специалния режим по глава седемнадесета от ЗДДС, следва да се имат предвид, че размерът на данъка се определя по формулата, посочена в чл. 88 от ППЗДДС, като начисляването му се извършва с издаването на протокол. Приложимата в случая данъчна ставка е в размер на 20 на сто съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. Информацията, която следва да съдържа протоколът е определена с чл. 90, ал. 2 от ППЗДДС, а именно:

номер и дата;
наименование, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето, което го издава;
данъчен период;
описание на стоката – втора употреба;
покупна цена на стоката по т. 4 ;
продажна цена на стоката по т. 4;
разлика между общата сума на продажните цени по т. 6 за периода и общата сума на покупните цени по т. 5 за периода;
начислен данък за периода.

 96-00-191

Оценете статията

Вашият коментар