Sледва ли дружеството да издаде фактура за извършените подобрения?

            чл.10, ал.2от ЗДДС
            чл. 27, ал. 3, т. 1, буква „а” от ЗДДС
                                                
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
С решение на Общински съвет гр.С е направена апортна вноска в капитала на дружеството, представляваща недвижим имот стадион.
От страна на дружеството са извършени ремонтни дейности и подобрения върху него за около 400 000,00 лева, за които е ползвано право на данъчен кредит.
Със следващо решение Общинският съвет – гр. С  взима решение за изваждане на апортната вноска от капитала на дружеството/документи не се прилагат/.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос: 
Следва ли дружеството да издаде фактура за извършените подобрения и, ако да върху каква данъчна основа следва да се   начисли ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Капиталът на търговските дружества е винаги определена в лева величина. Тя се  образува от парични и непарични вноски, като за непаричните вноски се прилага чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон (ТЗ). В случаите на непарична вноска вписването на търговското дружество при учредяването му, респективно на последващото увеличение на капитала му, има транслативен ефект, като дружеството става собственик на непаричната вноска, вписана по партидата му и описана съгласно чл. 72 от ТЗ в неговия учредителен акт. За целите на ЗДДС, на основание чл.10, ал.2 от същия лицето, което е получило стоките или услугите в резултат на непарична вноска, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Това от своя страна означава, че ако например активът погине или бъде предмет на покупко-продажба за правоприемника възниква задължение за извършване на корекция на ползвания от отчуждителя данъчен кредит, съответно начисляване на данък върху добавената стойност за извършената от правоприемникът доставка.
От изложеното в запитването е видно, че от едноличния собственик на капитала на дружеството е взето решение за намаляване на капитала. В резултат на изменението капиталът ще бъде намален с 321 300, 00 лв. Посоченият начин на  намаление на капитала ще се реализира чрез изваждане от активите на дружеството на недвижими имоти, които са били апортирани в капитала му от неговия едноличен собственик.
Изплащането на  дялове на едноличния собственик, извършено под формата на стоки в резултат на намаляването на основния капитал на дружеството, представлява доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като се извършва прехвърляне на собственост върху активи.  Всъщност налице са две стопански операции – едната е изплащане на дяловете на едноличния собственик, а втората продажба на активи срещу вземането на едноличния собственик.
По силата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на територията на страната е определен в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС.
Данъчната основа, съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон,  увеличена и/ или намалена с елементите посочени в ал.3-ал.5.  Договореното в случая възнаграждение са дължимите към едноличния собственик пари, съответстващи на намалението на капитала на дружеството. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС се приема, че той е включен в договорената цена.  Размерът на данъка се определя по формулата посочена в чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1, буква „а” от ЗДДС данъчната основа е пазарната цена на доставката, когато данъчната основа определена по реда на чл.26 от закона е по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит. С оглед на това, в случай че Община С, в качеството си на получател по доставката  и едноличен собственик на капитала на дружеството, няма право на приспадане на пълен данъчен кредит за получената доставка и договореното възнаграждение ( в случая сумата, с която се намалява капитала на дружеството) е по-ниско от пазарната цена, то за данъчна основа на доставката следва да се приеме пазарната цена на имуществото. Пазарната цена на имуществото се определя по методите  посочените в §1, т.10 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Редът и начинът за прилагане на посочените в  разпоредба методи е определен в Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите.  Върху така определената пазарна цена, която се приема за данъчна основа  на доставката следва да бъде начислен данък върху добавената стойност.

Прехвърлянето на имуществото следва да се документира по общия ред на ЗДДС, чрез издаване на фактура, съобразно изискванията на чл.113 от ЗДДС. На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС  дружеството, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да отрази издадената от него фактура в дневника за продажбите, съответно справка-декларацията за данъчния период, през който фактурата е издадена.
            Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар