ЗДДФЛ, чл.29
Отправили сте писмено запитване до Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” заведено в регистъра на дирекцията с вх.№……04.2012 г., в което сте описали следната фактическа обстановка:
Между…………., като възложител и ФЛ, като изпълнител е сключен граждански договор за създаване на произведение на науката към научно-изследователски проект по Седма рамкова програма на ЕС. Изпълнителя е местно физическо лице, преподавател във висше учебно заведение с научна степен доктор и дохода, който получава по силата на договора е от създаване на произведение на науката. Към запитването не е приложен сключения между страните договор.
Поставили сте въпросите:
1. Следва ли придобитият доход да се намалява с 40 на сто разходи при определяне на облагаемия доход?
2. Следва ли върху полученото възнаграждение да се удържат и внасят вноски за задължително обществено осигуряване и здравно осигуряване след приспадане на 40% разходи за дейността?
С оглед изложената непълна фактическа обстановка и липсата на договор изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.29 от ЗДДФЛ (в сила 01.01.2010 г.) облагаемият доход от стопанската дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност . Преценката за вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход по чл.29 от с.з.
Ако физическо лице е придобило доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността с които се намалява придобития доход са указани в разпоредбата на чл.29, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДДФЛ и са в размер на 40 на сто.
Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане /§1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ).
По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗКПО, „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. Следователно, не винаги придобитите от физическите лица доходи могат да се квалифицират като авторски възнаграждения.
В случай, че доходът не попада в обхвата на чл.29, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДДФЛ и физическо лице упражнява свободна професия и/или е придобило доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения, придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността – чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ .
Относно прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, доходът върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
На основание гореизложеното следва да имате предвид, че възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност, върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Във връзка с това следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото.
Дейността по създаване на произведението, може да се упражнява по начин какъвто творецът, работодателят му (възложителят) изберат или се договорят.
1. Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност за свой риск и за своя сметка (свободна професия);
2. Да бъде възложено с договор за поръчка (нетрудово правоотношение), или;
3. В рамките на трудово правоотношение;
На тези различни основания едно лице може да получава за един и същ период различни по своя характер възнаграждения – за използване на произведението, респективно изпълнението, и възнаграждения като творец (изпълнител). В практиката това се определя в договора, който страните са подписали помежду си.
На основание гореизложеното, задължение за осигуряване, на съответното основание, ще съществува, когато полученото възнаграждение е за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност), а не за отстъпеното право на използване на произведението, обект на авторско право по ЗАПСП (нетрудов доход).
Имайте предвид, че изразяването на становище по Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ е извън правомощията на Националната агенция за приходите. В този смисъл, при възникнали въпроси касаещи прилагането му следва да се обърнете по компетентност към Министерство на културата.