ОТНОСНО: Третиране по ЗДДС на такси, дължими по Закона за енергията от възобновяеми източници;
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването Ви, представляваното от Вас юридическо лице е производител на електроенергия от възобновяеми източници. В тази връзка, посочвате, че в ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 година е публикувано Решение № 13 от 31 юли 2014 година по Конституционно дело № 1 от 2014 година на Конституционния съд, с което са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от Параграф 6 на Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 година (ДВ, бр.109 от 2013 г.), с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр.35 от 2011г.; изм. и доп., бр.109 от 2013 година). С оглед на горецитираното решение на Конституционния съд и във връзка с чл.41, ал.3 от ЗКС, считано от 09.08.2014 година, “ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е преустановило събирането на таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
Посочвате, че за периода от 01.01.-09.08.2014 г., “ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, са Ви удържали всеки месец такса в размер на 20% на стойността на произведената електроенергия, като дружеството, което представлявате е заплащало данък върху добавената стойност върху цялата сума ,
т.е. и върху размера на дължимата такса. Считате, че за периода от началото на 2014 година е налице надвнесен данък върху добавената стойност в конкретен, посочен от Вас размер, поради цитираното по – горе Решение на Конституционния съд, с оглед на което поставяте следните въпроси:
1.Правомерно ли е и как може да приспаднете надвнесения данък
върху добавената стойност върху таксата като данък удържан при източника?
2.Как следва да се осчетоводи тази операция?
Доколкото представената от Вас в запитването фактическа обстановка не е изчерпателно ясна, и в рамките на компетентността на Отдел „ДОП” при Дирекция „ОДОП”, изразяваме следното принципно становище.
Съгласно Раздел V – „Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия” на Глава Четвърта от Закона за възобновяемите източници, в сила от 01.01.2014 година, за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса. Размерът на таксата е 20 на сто от стойността на изкупената по преференциални цени електрическа енергия от възобновяеми източници без данъка върху добавената стойност. Задължените за таксата лица са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, но таксата се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител. Правните норми, регламентиращи размера на таксата, задължените лица за същата, лицата, удържащи и внасящи тази такса в бюджета, както и сроковете за нейното деклариране и внасяне, и административно – наказателната отговорност при неспазване на законовите изисквания за деклариране и внасяне в срок съответно са: чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3, и 4 и чл.35в, ал.1,2 и 3, и чл.73 от ЗЕВИ.
С Решение № 13 от 31 юли 2014 година по Конституционно дело № 1 на Конституционния съд, публикувано в ДВ бр. 65 от 6 август 2014 година, е обявена за противоконституционна нормата на Параграф 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (ЗДБ – 2014 г. – ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с която са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
По силата на чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България, решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник” в 15 – дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след неговото обнародване, като актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането в сила на съответното решение.
Следователно, обявените за противоконституционни норми от Закона за енергията от възобновяеми източници – чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35в, ал.1, 2 и 3, чл.73 от с.з. не следва да се прилагат от деня на влизане в сила на визираното решение № 13 от 31 юли 2014 година на Конституционния съд, а именно, считано от 10 август 2014 година. До онзи момент, същите се считат за законови, и са били приложими. Действието им като противоконституционни се счита за напред, считано от същата дата.
Данъчната основа съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, съгласно чл.26, ал.3, т.1 от Закона. Включването в данъчната основа на доставката на дължимите във връзка с нея такси е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето – платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката съгласно чл.26, ал.3 от ЗДДС.
Видно от разпоредбата на чл.35а, ал.1 от ЗЕВИ, таксата е дължима за производството на електроенергия от вятърна и слънчева енергия. Обстоятелството, че същата се удържа и внася в държавния бюджет от обществения доставчик или от крайния снабдител, следва да се тълкува единствено като нормативно уреден способ за събирането й, което не е основание да се счита, че се дължи във връзка с конкретна доставка.
Предвид на изложеното по – горе, тъй като в случая тази такса е дължима не във връзка с доставката на електрическа енергия от възобновяеми източници, извършвана от представляваното от Вас дружество – производител на същата, а за нейното производство, то считаме, че с таксата не следва да се увеличава данъчната основа на доставката, съответно същата не следва да се отрази в издадената от дружеството фактура за доставката на електрическа енергия.
Продажната цена, фактурирана към обществения доставчик, в случая EVN, следва да е формирана като произведение от преференциалната договорена цена и съответното количество произведена електроенергия от дружеството. Общественият доставчик заплаща на производителя тази цена, но намалени с таксата по чл.35а от ЗЕВИ, която същият следва да удържи и да внесе в бюджета. Следователно, в случая данъкът върху добавената стойност следва да се начисли върху продажната цена, която представлява и данъчна основа на доставката.
Поради гореизложените мотиви, считам, че за представляваното от Вас юридическо лице – производител на електроенергия от възобновяеми източници, не е налице надвнесен данък върху добавената стойност. На това основание, не считам, че е възможно евентуално последващо приспадане или прихващане на данъка върху добавената стойност от друго задължение, за каквото посочвате в отправеното от Вас запитване.
‘