ЗДДС – чл. 45, ал. 1, ал. 3 и ал. 5Изх. № 53-04-332
21.05.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-332/05.05.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ЕООД притежава поземлен имот, земеделска земя, с построена в него сграда, състояща се от офис и магазини, които възнамерява да продаде.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как ще бъде третирана покупко-продажбата за целите на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Режимът на доставките, свързани със земя и сгради, за целите на облагането с ДДС, е установен с разпоредбите на чл. 45 от ЗДДС. Тези текстове установяват особени правила, които дерогират общите правила на закона за облагане на доставките.
Съгласно чл. 45, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от закона прехвърлянето на право на собственост върху земя, която не е урегулиран поземлен имот, както и прехвърлянето на право на собственост върху сграда, която не е нова по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС), са освободени. В случай, че доставките не удовлетворяват тези критерии, следва да бъдат третирани като облагаеми.
Изложената в запитването фактическа обстановка е непълна и противоречива, и от нея не може да се установи какъв е статута на земята, която притежавате, нито дали сградата може да бъде определена като нова по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, поради което не може да бъде изразено категорично становище относно третирането на конкретните доставки. Подробно становище по тези въпроси е изразено от изпълнителния директор на НАП с указание с
Изх. № 91-00-261 от 04.09.2007 г. за данъчното третиране на доставки, свързани със земя и сгради, и вещни права върху тях, достъпно в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘