2_295/17.02.2012 г.
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.33, ал.1;
ЗКПО – чл.33, ал.2;
ЗДДФЛ – чл.13, ал.1, т.23;
ЗДДФЛ, ДР – §1, т.26, 28, 29 и 30.
Вие сте едноличен собственик на предприятието и сте вписан като управител в учредителния акт на дружеството. Осигурявате се като самоосигуряващо се лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване.
Поставили сте въпрос относно третирането за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на собственика и управител на ЕООД, извършени във връзкас дейността на дружеството /командировъчни разходи/.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават следните счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице:
– разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Видно от посочената разпоредба са предвидени две условия, които следва да са изпълнени заедно, за да бъдат признати за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, отчетени за сметка на данъчно задълженото лице, а именно:
– пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и
– физическите лица, извършващи пътуването и престоят да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
По смисъла на разпоредбата на § 1, т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ извънтрудови правоотношения са тези извън посочените в §1, т.26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице.
Следователно, посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой нафизическо лице в страната ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения. В хипотезата, която сте изложили в запитването, такъв е договорът за управление по реда на Търговския закон между едноличният собственик и дружеството на основанието, на който лицето /управител/ работи в дружеството за реализиране предмета на дейност. С това се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. Другото изискване е тези разходи да са действително свързани с дейността. От съдържанието на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали „пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността” на дружеството.
При неизпълнение на едно от посочените в закона изисквания е в сила разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗКПО, съгласно която отчетените счетоводните разходи за пътуване и престой подлежат на регулация, т.е. за дружеството за данъчни цели ще възникне данъчна постоянна разлика от непризнат счетоводен разход.
Ако са изпълнени условията на чл.33, ал.1 от ЗКПО относно данъчно признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, следва да се има предвид и общият принцип на корпоративния закон за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от закона.
Условията за командироване в страната, размерите на парите за пътуване и престой /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани с Наредбата за командировките в страната. Спазването на изискванията на посочената наредба е необходимо условие за изпълнение на изискванията за документална обоснованост.
В случай че дружеството изплаща командировъчни пари на лице, което не е в трудови или извънтрудови правоотношения с дружеството по смисъла §1, т.30 от ДР на Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, изплатените командировъчни пари не попадат в хипотезата на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ на необлагаемите доходи, поради което същите следва да се считат за облагаем доход на физическото лице.
‘