Възстановяване на внесените осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване пт чужд гражданин?

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 6, чл. 9, ал. 1, т. 4;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 6
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – …………./27.09.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, в качеството Ви на управител и едноличен собственик на търговско дружество /ЕООД/ Вие се осигурявате като самоосигуряващо се лице. На основание двустранна спогодба между Република България и държавата Израел за социална сигурност получавате наследствена пенсия от починалия Ви съпруг – израелски гражданин. Пенсията Ви е отпусната от 01.10.2009 г. съгласно Решение на Национален осигурителен институт, старост и пенсии в Израел, издадено на 19.08.2012 г. Задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване сте внасяли за периода до 31.05.2010 г. В тази връзка, се интересувате за следното:

Подлежат ли на възстановяване внесените от Вас осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за периода след датата на отпускане на пенсията?
От коя дата следва да се счита като подадена декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице?

Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбите по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
            На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително  осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
           Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
           Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, към които се причисляват и собствениците на ЕООД, се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2, 2010 г./.
          Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ – изм., бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г./.
             Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, в т.ч. собственици на ЕООД, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
           В КСОне е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. От друга страна, в чл. 4, ал. 6 от КСО не е определен  видът на получаваната пенсия. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание“ за лицата, на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато самоосигуряващото се лице има отпусната наследствена пенсия от друга държава.
          Здравното осигуряване на собствениците на ЕООД се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Този ред е уеднаквен с осигурителния режим, регламентиран в КСО, с изключение на случаите, при които лицата получават пенсия. Поради липсата на изричен текст в ЗЗО, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, здравноосигурителни вноски се дължат от тези лица и когато имат отпусната пенсия.                   
          Самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия от началото на своята дейност, декларират, че са пенсионери, като заявяват това обстоятелство, както и дали желаят да се осигуряват с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ в 7-дневен срок от започването на дейността. В наредбата няма определен срок, в който самоосигуряващите се лица, придобили качеството на пенсионери в един по-късен момент от започване на дейността, да декларират, че прекратяват осигуряването си. В чл. 1, ал. 6 от същата наредба единствено е посочено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Този ред включва подаването на декларация по утвърден образец, в която е предвидено поле за попълване от лицата-пенсионери, които не желаят да се осигуряват. Ето защо, когато това качество е придобито от лицето след започването/възобновяването на трудовата дейност, то би могло да заяви, че не желае да се осигурява във всеки един момент след получаване на разпореждането, с което му се отпуска пенсия, тъй като срок за деклариране на това обстоятелство извън хипотезите на чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 2, ал. 3 няма регламентиран в наредбата.
           В тези случаи времето, за което са внесени осигурителните вноски, се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускането на пенсията до датата на получаване на разпореждането не подлежат на възстановяване, поради това, че са внасяни правомерно и на законово основание. За времето след получаване на разпореждането, ако лицето не е упражнило правото си да не се осигурява чрез подаване на декларацията по чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, както и чрез извършване на конклудентни действия (внасяне на осигурителни вноски, подаване на декларации и др.), това би означавало, че то желае да се осигурява, поради което внесените осигурителни вноски след тази дата също не подлежат на възстановяване.
          На основание гореизложеното, Вие можете да се възползвате от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО и да не се осигурявате социално, независимо, че получаваната от Вас пенсия е наследствена и е отпусната от чуждестранен осигурителен институт. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО периодът, за който не са внасяни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, няма да Ви бъде зачетен за осигурителен стаж. Здравноосигурителните вноски са задължителни за целия период, през който сте извършвали дейност като самоосигуряващо се лице, включително за периода, в който притежавате качеството “пенсионер”.
          Относно внесените от Вас осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за периода от 01.10.2009 г. до 31.05.2010 г. считаме, че същите са внесени законосъобразно и не следва да бъдат възстановени. Това е така, защото за посочения период правото Ви на пенсия все още не е било обективирано в надлежен документ по законоустановения ред, поради което през това време Вие не бихте могли да се възползвате от правото по чл. 4, ал. 6 от КСО и да не внасяте осигурителни вноски.

Оценете статията

Вашият коментар