№104 от 43885 по тър. дело №1131/1131 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

София, 24.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1131/2019 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 32 от 23.01.2019 г. по в.т.д. № 674/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение № 231 от 13.06.2018 г. по т.д. № 52/2017 г. на Окръжен съд – Смолян в частта за отхвърляне като недопустим предявеният от банката иск за признаване за установено, че Ч. Т. П. дължи на основание договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40085 от 11.09.2008 г. следните суми: 76 137.06 швейцарски франка главница; 34 858.95 швейцарски франка – договорни лихви за периода от 09.01.2009 г. до 16.10.2014 г.; 1 611.57 швейцарски франка – такси по договора за същия период, ведно със законната лихва върху главницата и таксите от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. № 1008/2014 г. на Районен съд- Смолян и е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според касатора, особеният представител на длъжника, назначен в изпълнителното производство, не разполага с представителна власт в заповедното производство и не би могъл да подава възражение по чл.414, ал.2 ГПК. Изразява се и несъгласие с извода на въззивния съд за липса на възможност за банката да инициира заповедно производство, предвид сключените цесионни договори – за прехвърляне на вземанията срещу ответника на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, придобити отново от банката, по силата на последващ договор, с цедент „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Налице ли е процесуалноправна легитимация за банката, в качеството й на кредитор по сключен договор за кредит, да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК, след като вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, е било цедирано в полза на трето лице, а в последствие отново придобито от страна на банката и 2. Разполага ли особеният представител на длъжника, назначен в изпълнителното производство, с процесуалноправна легитимация да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.423 ГПК. По първия от въпросите се твърди противоречие с решение по т.д. № 5798/2017 г. на Апелативен съд – София, а по втория въпрос се сочи, че е допуснато отклонение от практиката на ВКС, обективирана в определение по т.д. № 556/2009 г., като се сочат и съдебни актове на апелативни съдилища и на ОС- Силистра. Поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е основано на доводи, че съдът не е изследвал изобщо легитимацията на особения представител и допустимостта на подаденото от него възражение, което фактически слага началото на настоящото исково производство и обуславя неговата допустимост.
Ответникът по касация – Ч. Т. П., чрез пълномощника си, твърди липсата на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Пловдив е приел следното от фактическа страна: Наличието на договор за кредит от 11.09.2008 г. за покупка на недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на ответника договорените суми; сключване на договор за цесия от 14.11.2008 г., по силата на който банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията си към ответника; Сключване на втори договор за цесия от 07.03.2012 г., с който последното дружество е прехвърлило обратно на банката същите вземания; Инициирано от банката заповедно производство по реда на чл.417, т.2 ГПК – ч.гр.д. № 1008/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист и образувано изпълнително производство; В рамките на принудителното изпълнение, на ответника е бил назначен особен представител – адв. В. Р., подала възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, уважено от въззивния съд по в.ч.гр.д. № 221/2017 г. При тези данни, безспорно установени по делото, въззивният съдебен състав е счел за основателно възражението на ответника за недопустимост на заповедното производство и на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК. Изведен е извод, че възражението касае процесуалноправната легитимация на банката да инициира тези производства, а не нейната материалноправна легитимация, както неправилно е прието от първата инстанция при отхвърляне на иска като недопустим. Решаващият съд е мотивирал становището си с липсата на специално изискуемото се от чл.417, т.2 ГПК качество на заявител на цедента по втория цесионен договор, съответно, с невъзможността и банката да ползва този ред за снабдяване с изпълнително основание и изпълнителен лист срещу кредитополучателя. Въззивният съдебен състав, позовавайки се и на цитирана в решението практика на ВКС, е постановил обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по чл.422, ал.1 ГПК поради недопустимостта му, както и обезсилване на издадената на основание чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Предвид решаващите мотиви в атакувания съдебен акт, поставеният от касационния жалбоподател първи въпрос обосновава общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, според задължителните указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г.по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването обаче на допълнителното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не е съобразено с действащата, към момента на депозиране на касационната жалба, редакция на ГПК, предвид действието на процесуалните норми по време и по арг. от § 74 ПЗР ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г. По силата на това законодателно изменение е отпаднала допълнителната селективна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, значимият за делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Това обуславя процесуалната недопустимост на така посочения допълнителен селективен критерий, по който ВКС не дължи произнасяне. Твърденията на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по формулирания първи въпрос биха могли евентуално да се квалифицират по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Тази предпоставка обаче не се установява, тъй като по въпроса за активната процесуалноправна легитимация на банката – цесионер /при идентична с настоящата хипотеза/, е налице задължителна практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав и надлежно публикувана – решение по т.д. № 2932/2015 г., второ т.о., възприета и в постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение по ч.т.д. № 2241/2019 г., второ т.о. Според посочената практика, активната легитимация за предявяване на установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК принадлежи на заявителя и с оглед на това искът не е недопустим, а задължителната практика, цитирана и в мотивите към сега атакуваното решение /предхождаща постановеното ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, е счетена за относима към законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение, а не към предпоставките за установяване на вземането по заповедта за изпълнение по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Поради това, обжалването следва да се допусне по посочения първи въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият въпрос от изложението по чл.284, ал3, т.1 ГПК не попада в обхвата на общата предпоставка за достъп до касация, тъй като решаващият съд не е извел изричен, обуславящ за изхода на спора извод относно това, доколко особеният представител на длъжника разполага с представителна власт да подаде възражение по реда на чл.423 ГПК. Евентуално, този въпрос би могъл да се преценява като съотносим към правилността на въззивното решение в частта, в която решаващият състав се е позовал на влезлия в сила съдебен акт по в.ч.гр.д. № 221/29017 г. на Окръжен съд – Смолян, постановен в производство по чл.423 ГПК. Доводите на касатора, свързани с това, дали последният посочен съдебен акт препятства произнасянето по въпроса за активната легитимация на особения представител на длъжника да подаде възражение по чл.423 ГПК и дали в производството по чл.422, ал.1 ГПК съдът трябва да изследва тази легитимация, не могат да обосноват квалифицирането на атакуваното въззивно решение като очевидно неправилно, съобразно установените в практиката на ВКС, ТК, критерии – при прилагане на несъществуваща правна норма, при прилагане на закона в неговия противоположен смисъл закон, или при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 32 от 23.01.2019 г. по в.т.д. № 674/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото пл.нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 648.80 лева. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнени в срок указания за внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване за публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: