№29 от 43866 по тър. дело №52/52 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29

Гр. София, 05.02.2019 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 52/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
На 03.10.2019 г. е постъпила касационна жалба от Е. Г. И. от [населено място], чрез процесуалните й пълномощници, срещу решение № 5015/04.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 15148/2018 г. по описа на СГС, ГК, ІІ-Б въззивен състав. С него, след частична отмяна на решение № 31863 от 08.05.2018 г. на СВР, ІІ г.о., 53 състав по гр.д.№ 31499/2015 г., е отхвърлен искът на Е. И. срещу БАНКА ДСК ЕАД с правна квалификация чл.79 ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.605 ал.2 пр.2 ТЗ за заплащане на сумата 10 000 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неизпълнение на задължения, произтичащи от договор за наем на сейф, след извършена кражба на същия; както и е потвърдено решението на СГС в останалата част – за отхвърляне на иска за горницата над 10 000 лв. до 12 000 лв., както и на обективно съединения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
Касаторът твърди, че решението подлежи на касационно обжалване и тъй като в него липсват подобни указания и същото не му е връчено, то подадената касационна жалба следва да се счита за депозирана в срока по чл.283 ГПК. Излагат се подробни съображения, че спрямо касатора не е налице изискването прагът за касационно обжалване да възлиза на 20 000 лв., съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК, той като не е търговец. В този смисъл се сочи и практика на ВКС, ГК, ІV г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, по следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В случая с обжалваното решение съдът се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искови претенции, цената на всяка от които е под 20 000 лв. Според действащата разпоредба на чл.365 т.1 ГПК, делото е по търговски спор, когато искът е с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейното неизпълнение или прекратяване и последиците от това. Тъй като предметът на спора в случая произтича от сключена банкова сделка /чл.2 ал.2 т.15 ЗКИ/, то се касае за абсолютна сделка по смисъла на чл.286 ал.2 вр. чл.1 ал.1 ТЗ, определяща и търговския характер на делото. В тази насока е константната практика на съставите на ВКС, ТК. Стриктното тълкуване на процесуалния закон не позволява разглеждането на делото да зависи от качеството на лицето, страна по търговската сделка.
Едва с изменението на чл.113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители”, ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г., е създадено ново процесуално правило, а именно образуваните дела, страна по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК и прагът за касационно обжалване е 5 000 лв. Нормата има действие за заварените производства. В настоящия случай исковото производство е приключило с постановяване на въззивното решение, като към този момент указанията на въззивния съд, че същото не подлежи на обжалване пред ВКС и съответно е окончателно, са били правилни. Следователно, нормата на чл.113, изр. посл. ГПК не намира приложение спрямо него.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. Г. И. от [населено място] срещу решение № 5015/04.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 15148/2018 г. по описа на СГС, ГК, ІІ-Б въззивен състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар