О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София, 21.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 424/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Държавно ловно стопанство „В.– И. Х.” ТП – [населено място], област Р. против определение № 493 от 18.05.2012 г. по ч. гр. дело № 75/2012 г. на Разградски окръжен съд.
Ответниците – Н. И. П., П. И. П., двамата от [населено място] и М. И. С. от [населено място] чрез пълномощника си, адвокат В. З. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК излагат становище за законосъобразност на определението.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 618 от 24.09.2012 г. по настоящето дело на ВКС е допуснато касационно обжалване на определение № 493 от 18.05.2012 г. по ч. гр. дело № 75/2012 г. на Разградски окръжен съд и е спряно на основание чл. 292 ГПК производството по делото до приемане на решение от Общото събрание на гражданска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 5/2011 г.
ВКС в настоящият си състав, като констатира, че тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 5/2011 г. на Общото събрание на гражданска колегия /ОСГК/ е обявено на 14.01.2013 г. намира, че са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК и производството по делото следва да се възобнови, като съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК производството започне от онова действие, при което е било спряно, в случая разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване се отнася до допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост и по – конкретно до възможността държавното ловно стопанство, съответно неговият директор да оспори пред граждански съд с този иск правото на собственост на ответниците върху гора от горския фонд, възстановена им по реда на чл. 13, ал. 5 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /З./. Същият въпрос е относим към предмета на тълкувателно дело № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. С постановеното по делото тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. ОСГК прие, че при спор за собственост държавата не е обвързана от постановения административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и З. и може да извършва косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК, освен ако по отношение на акта не е бил проведен пряк съдебен контрол по жалба, в който случай държавата е обвързана от административния акт за възстановяване правото на собственост. Във връзка с приетото от ОСГК задължително тълкуване, настоящата инстанция намира, че въпросът за допустимостта на косвения съдебен контрол по отношение на административен акт за реституиране на имоти по посочените закони не изчерпва фактическото основание на разглеждания иск, което включва и принадлежността на имотите към патримониума на правоимащите лица към момента на обобществяването им. Тези елементи от фактическото основание на иска очертават спорното право със съдържание, различно от правото, предмет на искането за реституция по посочените закони, поради което претенцията е допустима.
С оглед на така приетите правни разрешения ВКС в настоящият си състав приема, че отрицателния установителен иск е процесуално допустим. Основанието на иска включва съвокупност от обстоятелства: отричане принадлежността на процесния имот към патримониума на наследодателите на ответниците към момента на обобществяване на земеделските земи и гори през 1946 г.; възстановяване на собствеността върху отнетия имот с решения на О. /ОСЗГ/ от горския фонд. Основанието на иска се формира от сложен фактически състав и очертава специфичен предмет, различен от този на реституционното производство, поради което претенцията е процесуално допустима. Съгласно чл. 164 от Закона за горите /ЗГ/ ищецът е държавно предприятие, чиито функции са очертани в чл. 165, ал. 1 – 4 ЗГ и с оглед реализацията им може да участва в спор за собствеността върху процесните имоти. Изводите на съдилищата, че по делото не е представен акт, с който министърът на земеделието и горите /същият е и един от органите на управление на държавните предприятия по смисъла на чл. 167 ЗГ/, да делегира правомощия на държавното ловно стопанство за водене на делото са съображения, които не обосновават виждането за липса на активна легитимация. Определението на второинстанционния съд и потвърденото с него определение на районния съд в частта, с която е приета недопустимост на производството, образувано по посочения иск са неправилни, следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на претенцията.
Определението на окръжния съд и потвърденото с него определение на районния съд в останалата част са правилни, но по съображения различни от приетите от двете инстанции.
С обжалвания съдебен акт в тази част второинстанционният съд се е произнесъл по допустимостта на предявеният от Държавно ловно стопанство „В. – И. Х.” ТП – [населено място] иск за признаване за установено по отношение на Н. И. П., П. И. П. и М. И. С., че решения № 125/17.01.2000 г., № 135/20.06.2000 г. на О. – [населено място] и решение № СР – 145/03.10.2003 г. на ОСЗГ – [населено място] за реституиране на гори в землището на [населено място] са нищожни поради постановяването им от незаконен състав. Поради съвпадане на мотивите с изложените от районния съд мотиви, окръжният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Иск за нищожност на административни актове, каквито са посочените решения е недопустим. В хипотезата, при която съдът при разрешаване на гражданскоправен спор упражнява косвен съдебен контрол по отношение на административния акт, имащ значение за същият спор, по въпроса за нищожността му, съдът не се произнася със сила на пресъдено нещо. Нищожността на административния акт се установява в административното производство, чл. 37, ал. 2 З. /отм./ и по реда на АПК. В този смисъл са мотивите в ТР № 1/2009 г. от 02.06.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГК. Предвид изложеното определението на окръжния съд в разглежданата част следва да се потвърди.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр.д. № 424/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение.
ОТМЕНЯ определение № 493 от 18.05.2012 г. по ч. гр. дело № 75/2012 г. на Разградски окръжен съд и потвърденото с него определение № 65 от 03.02.2012 г. по гр. дело № 201/2011 г. на Кубратски районен съд в частите, с които Разградски окръжен съд и Кубратски районен съд са се произнесли по иска, предявен от Държавно ловно стопанство „В. – И. Х.” ТП – [населено място] за признаване за установено по отношение на Н. И. П., П. И. П. и М. И. С., че гората върху, която с решение № 125/17.01.2000 г., решение № 135/20.06.2000 г. на О. – [населено място] и решение № СР – 145/03.10.2003 г. на ОСЗГ – [населено място] им е възстановено право на собственост, като наследници на Р. К. М., Ю. К. М. и Й. К. М., не е била собственост на техните наследодатели към момента на обобществяването й през 1946 г.
ВРЪЩА делото в отменената част на Кубратски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 493 от 18.05.2012 г. по ч. гр. дело № 75/2012 г. на Разградски окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: