Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
София, 27.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 6970 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 279 от 24.02.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1569 от 01.08.2014 г. по гр.д. № 1955/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от А. Н. Н. от [населено място] против СОУ „…”, [населено място]
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси по приложението на 328, ал.1, т.3 КТ и по чл. 235, ал.2 ГПК вр. с чл. 329, ал.1 КТ, а именно: кои са подлежащите на доказване факти по иск за оспорване законността на уволнение по чл. 328, ал.1, т.3 КТ и следва ли при преценката за законосъобразност на подбора по чл. 329, ал.1 КТ да бъдат съобразени всички доказателства по делото.
По приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ:
В производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ относно законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, при въведен от работника довод, че основанието за уволнение не е възникнало, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от служителя трудови функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието. Когато тези факти са установени, трудовият договор със служителя е прекратен при наличие на основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ. В този смисъл решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 792/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 90/2010 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр.д. № 832/2012 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Констатацията на управляващия орган за намеления обем на работата не доказва факта на намаляването, тъй като не е правопроизводящ факт. Дали управляващият орган е съставил нарочен документ относно намаления обем на работата и кои длъжности засяга намаляването е без правно значение, тъй като това изходящо от страната и ползващо я изявление само по себе си не доказва обективния факт на намаляването – факт, който следва да бъде установен в хода на процеса, за което са допустими всички доказателствени средства.
По въпроса по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК вр. с чл. 329, ал.1 КТ:
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, при преценка за законност на извършения от работодателят подбор по чл. 329, ал. 1 ГПК, съдът следва да цени всички представени по делото доказателства, в т.ч. писмени доказателства относно трудовите умения и квалификация на включените в подбора работници, доказателствата от проведени тестове или други вътрешни проверки за познания в областта на изпълняваната работа и разбиране на спецификите на съответните трудови функции. Съдът следва да съобрази и свидетелските показания относно начина на справяне с работата на съпоставяните при подбора работници и да изгради преценката си дали подбора е бил обективен – доколко предпочетените да останат на работа са били с по-добри трудови умения от уволнения работник, след съвкупна преценка на всички доказателства по делото.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че със заповед № 710 от 09.09.2013 г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжност „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален екип” на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Уволнението е било извършено след като за учебната 2013/2014 г. броят на паралелките в училището е намелен от 21 на 18 спрямо предходната година, а броят на учениците от 534 на 510. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като не е било взето решение от компетентния орган за намаляване щатната численост на персонала поради намаление обема на работата. Формирани са изводи за незаконност на уволнението и поради незаконосъобразен подбор, в който са взели участие лица, които са синдикални лидери; не са притежавали образователен ценз да преценяват работата на ищцата като учител по български език и литература, върху която не са имали и преки наблюдения. Уволнението е отменено като незаконно извършено; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, постъпила от СОУ „..”, [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилни извод, че липсата на решение за намаляване на обема на работата изключва приложението на чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Изложени са оплаквания, че преценката за незаконност на извършения подбор е неправилна, формирана без да се обсъдят всички приложени по делото доказателства. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ се отхвърлят като неоснователни. Претендират се съдебни разноски в инстанционното производство.
Ответницата по касационната жалба А. Н. Н. счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като валидно допустимо и правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводът за незаконност на уволнението по чл. 328, ал.1, т.3 КТ поради извършването му без да е взето решение от директора на училището за съкращаване на щата поради намаление обема на работата е неправилен. Правото да прекрати трудовия договор с учител, преподаващ в класовете с намален брой паралелки, е възникнало за работодателя с намаляване броя на учениците в училището, съответно с редуциране на паралелките. При доказателства, че за учебната 2013/2014 г. броят на паралелките в училището е намелен от 21 на 18 спрямо предходната учебна година, а броят на учениците от 534 на 510 – намаление, водещо до невъзможност да се формират часове по норматив за всички учители по български език и литература, т.е. при доказателства, сочещи за намаляване обема на работата, без правно значение е дали директорът е издал нарочен документ с констатация за това намаляване.
Неправилен е и изводът за незаконност на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ поради липса на необходимия образователен ценз на членовете на комисията по подбора. Решението кой от служителите да остане на работа и с кого да бъде прекратено трудовото правоотношение е на представляващия работодателя, независимо дали той е извършил подбора лично или е възложил извършването му на комисия и е възприел предложенията и. Предмет на съдебна проверка е дали извършеният подбор съответства на обективните факти, обусловили крайното решение на работодателя, без значение дали в комисията по подбора са взели участие лица, които са синдикални лидери и каква квалификация са притежавали членовете на комисията. Съдът е следвало да извърши преценка доколко ценените от комисията факти (взети предвид и от работодателя при окончателното му решение) са отговаряли на обективната действителност, а за да формира извод за незаконност на подбора е следвало да установи доколко уволнената служителка е притежавала необходимите професионални качества в равна или по-висока степен от предпочетените да останат на работа. Независимо от изложеното, при преценката си за компетентност на комисията по подбора, съдът е следвало да отчете обстоятелството, че в комисията за участвали учителите М. П., помощник директор по учебната дейност и М. Й., помощник административен директор, които са имали преки впечатления от работата на ищцата; че работата като учител следва да бъде преценявана не само с оглед квалификационната степен по съответния преподаван предмет, но и въз основа на проявените от учителя педагогически умения и професионален подход при преподаването.
Основателно е и касационното оплакване за формиране на преценката за незаконност на подбора без доказателствата по делото да бъдат обсъдени в тяхната цялост. Съдът не е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. показанията на участвалите в подбора учители, както и на ученици в училището. Не е обсъдил и писмените доказателства, в т.ч. анкетни карти и писмо на ученици на ищцата до директора на училището. Изводът за незаконност на подбора е формиран без да е извършена съвкупна оценка на всички събрани по делото доказателства и без да се обсъдят фактите, обусловили преценката на работодателя по чл. 329, ал.1 КТ.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Обжалваното уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ със заповед № 710 от 09.09.2013 г. е законно – при наличие на фактите, обуславящи посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовия договор и след законен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. По делото е установено по безсъмнен начин, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата след намаляване обема на работата, изразяващо се в закриване на три учебни паралелки поради по-малкия брой ученици за учебната 2013/2014 г. Доказано е и че преди прекратяване на трудовия договор работодателят е сравнил професионалните умения на учителите, преподаващи български език и литература и е предпочел да останат на работа учители с по-високи умения като педагози. От показанията на разпитаните свидетели Зоя Стоянова, М. П. и М. Й. се установява, че при провеждане на учебните занимания ищцата не само не е обръщала внимание на дисциплината, но е поощрявала действия, несвойствени за учебен час по литература (силна музика, поставяне на грим и лакове, ведно с ученичките от класа); често е допускала конфликти с ученици и учители, а начина на поднасяне на учебния материал е предизвиквал неудовлетвореност както сред учениците, така и сред родителите, от които е имало оплаквания. Доказателство за последното е и приложеното по делото писмо от 04.06.2012 г. до директора на училището, подписано от двадесет и пет ученика от десети клас, с искане учителя им по български език и литература да бъде заменен, тъй като водените от ищцата учебни часове са неефективни, а подготовката им за матура слаба. Извод за по-ниските педагогически умения на ищцата следва и от приложените по делото анкетни карти за всеки от преподавателите по български език и литература за последните пет учебни години, през които най-слаба е дадената на ищцата оценка. Преценката за обективност на извършения подбор не се променя и след съобразяване на показанията на свидетеля Л. Г., ученик на ищцата през 2007 г., който няма впечатления от работата и през последните пет години и свидетеля С. С., която като университетски преподавател има впечатления за отлична работа на ищцата с изпращаните на стаж студенти; от проявените от ищцата познания и ерудиция, но не и от ежедневно провежданите занимания с поверените и ученици.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед обусловения им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора, ответник по предявените искове, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 3625 лева, в т.ч. внесени държавни такси в размер на 325 лева и 3300 лева, изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ с адвокат Таня Д. от Пловдивска адвокатска колегия. Въведеното от ответницата по касация възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно. Изплатеното възнаграждение в първоинстанционното производство (договор за правна помощ от 30.10.2013 г.) е в размер на 1000 лева при минимално възнаграждение от 893 лева по чл. 7, ал.1, т. 1 и ал. 2 т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения; в размер на 1000 лева във въззивното производство (договор за правна помощ от 18.03.2014 г.) при минимално възнаграждение по Наредбата в размер на 923 лева и в размер на 1300 лева за касационната инстанция при минимално възнаграждение от 943 лева, т.е. изплатените възнаграждения не надвишават значително определените минимални и се явяват съобразени с фактическата и правна сложност на делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1569 от 01.08.2014 г. по гр.д. № 1955/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. Н. от [населено място] против СОУ „…”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 710 от 09.09.2013 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален екип” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 3853,06 лева.
ОСЪЖДА А. Н. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на СОУ „….”, [населено място] сумата 3625 (три хиляди шестстотин двадесет и пет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: