№343 от 43670 по ч.пр. дело №1726/1726 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 343
гр. София,24.07.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№1726 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Община Царево срещу определение №108 от 16.04.2018г. по т.д. №323/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което е изменено решение №8 от 14.02.2018г. по същото дело в частта за разноските, като Община Царево е осъдена да заплати на „Горстрой“ ООД, гр. София, разноски за въззивното производство в размер на 3 509 лева. Частният жалбоподател твърди, че с обжалваното определение неправилно е определен дължимият размер на разноските, а също поддържа, че съдът не е обсъдил възражението му за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, което е с 50% по – високо от минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба „Горстрой“ ООД, гр. София, поддържа, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
С определение №8/08.01.2019г. по реда на чл.288 от ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Община Царево срещу решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО, само в частта, с която е потвърдено решение от 07.03.2016г. по т.д. №234/2015г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която ответникът Община Царево е осъден да заплати на ищеца „Горстрой“ ООД, гр. София сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м.май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2015г., до окончателното плащане и 4970,81 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Впоследствие с постановеното по делото решение по чл.290 от ГПК въззивното решение е частично обезсилено. С решението на касационната инстанция е разрешен и въпросът за дължимите за цялото производство разноски, като съобразно изхода на касационното производство е намален размерът на присъдените в първоинстанционното и въззивното производство разноски в полза на ищеца „Гострой“ ООД. При постановяване на решението съставът на ВКС е съобразил и възраженията на Община Царево за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Поради това подадената частна жалба понастоящем е без предмет, съответно същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Община Царево срещу определение №108 от 16.04.2018г. по т.д. №323/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което е изменено решение №8 от 14.02.2018г. по същото дело в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар