О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
Гр. София, 15.02.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 202/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на А. А. И. от [населено място], в качеството му на учредител и впоследствие избран за почетен председател на ІV-ия и потвърден на V-ия извънреден конгрес на Политическа партия „Съюз на комунистите в България”, за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решение от 19.08.2011 г. на СГС по ф.д.№ 13675/1995 г., както и на последващите такива /с което да се даде правна сила и да се проявят последиците на предходното решение от 20.05.2011 г./.
Върховната касационна прокуратура не е заявила становище по молбата.
По нейната допустимост, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното:
І. Искането е за отмяна на решения, постановени в охранително производство, каквото безспорно е производството по чл.595 и сл. ГПК, вр. чл.16 и сл. ЗПП. Задължителните указания в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд, т. 2, запазили действието си и при сега действащия ГПК /ДВ, бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, съобразени и възпроизведени и в Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са, че с оглед естеството на института, на отмяна по реда на извънредния съдебен контрол, понастоящем уреден в чл.303 и сл. ГПК, подлежат само тези съдебни актове, с които се разрешава спор за материално право и които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани.
Актовете, постановени в охранителни производства, следователно и решенията по чл.18 ЗПП, не притежават посочените белези и поради това не подлежат на отмяна. В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС /напр. определение № 243 от 18.09.2013 г. по т.д.№ 3242/2013 г. на І т.о., определение № 381 от 16.05.2014 г. по ч.т.д.№ 368/2014 г. на І т.о., определение № 376 от 16.12.2014 г. по т.д.№ 3646/2014 г. на ІІ т.о./. По посочените съображения, подадената молба за отмяна се преценява като недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
ІІ. Независимо от изложеното следва да бъде отбелязано, че соченото от молителя удостоверение за актуално състояние на Партията от 24.10.2018 г., издадено по негова молба, не е в състояние да постави начало на тримесечния преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 ГПК, чието спазване е условие за допустимост на молбата за отмяна. То единствено отразява вписванията в публичния регистър на политическите партии, извършени въз основа на влезлите в сила съдебни решения /последните – по решение от 24.07.2013 г., т.е. пет години преди подаване на молбата за отмяна/, които подлежат и на обнародване в Държавен вестник, със съответните правни последици.
Предвид изложеното и на основание чл.307 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. А. И. за отмяна на влезли в сила решения по ф.д.№ 13675/1995 г. по описа на СГС, предмет на т.д.№ 202/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: