№71 от 43875 по тър. дело №525/525 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71

Гр. София, 14.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 525/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 2733 от 23.11.2018 г. по в.т.д.№ 2322/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3 от 08.01.2018 год., постановено по т.д.№ 11/2017 г. на Врачанския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу К. П. И., в качеството му на синдик на ЕТ – ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ – 2002 по т.д.№ 46/2010 г. по описа на ОС – Враца, с правно основание чл.663 ал.3 ТЗ за заплащане на сумата 7 600 лв. – обезщетение за причинени вреди при упражняване правомощията на синдика.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, за което излага подробни съображения. Моли за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва и сторените в трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
Към жалбата е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът е формулирал следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1/ Разпростират ли се субективните предели на пасивната материална легитимация в хипотезата на чл.717н ТЗ /преди изменението на ТЗ /ДВ, бр.105 от 2016 г./ върху приобретателя на ипотекирания недвижим имот; 2/ По какъв ред обезпеченият с ипотека кредитор, който има вземане към длъжник, който впоследствие прехвърля ипотекирания имот на трето лице, за което се открива производство по несъстоятелност, може да упражни правото си на предпочтително удовлетворение пред всички останали кредитори преди измененията на ТЗ през 2016 г. Твърди се, че въпросите за тълкуването на чл.717н ТЗ преди последните изменения се разрешават по различен начин от съдилищата /сочат се актове на АС – Варна и АС – Пловдив/ и отговорът им ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В касационната жалба касаторът поставя още въпросите, дали ищцовата банка се явява “ипотекарен кредитор” в съответствие с чл.717н ТЗ и има ли законово задължение в тежест на ипотекарния кредитор по смисъла на чл.717н ТЗ да предяви вземането си в производството по несъстоятелност. Касаторът се позовава и на основанието по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, чрез процесуален пълномощник, обосновава тезата си, че не са налице основания за допускане на исканото касационно обжалване. Оспорва допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, както и евентуално нейната основателност.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касае се за предявен иск за вреди от дейността на синдика като орган на несъстоятелността, който не представлява търговски спор по смисъла на чл.365 ГПК, включително не е за попълване на масата на несъстоятелността или установителен иск на кредитор, съгласно чл.365 т.4 ГПК. Искът по чл.663 ал.3 ТЗ е реципрочен на този по чл.441 ГПК за отговорността на съдебния изпълнител за вреди, доколкото производството по несъстоятелност в съответната фаза е по същността си универсално принудително изпълнение върху имуществото на длъжника. Поради това прагът за касационно обжалване на въззивното решение с оглед цената на иска е 5 000 лв., съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е съобразил следните факти: На 29.09.2010 г. Г. Г. Л. е придобил ипотекиран в полза на банката – ищец недвижим имот от продавача К. Ц. Н.. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя Н., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила с изпълнителен лист от 17.08.2011 г. Принудителното изпълнение е било насочено върху ипотекирания имот, но е било спряно, с оглед осребряването на имота в производството по несъстоятелност, открито по отношение на приобретателя, в качеството му на ЕТ, предмет на т.д.№ 46/2010 на ОС – Враца. Ответникът в качеството си на синдик е продал след разрешение на съда по несъстоятелността ипотекирания имот, който е възложен на МАГОВ ЕООД с влязло в сила на 24.01.2015 г. постановление и постъпилите от продажбата суми са разпределени в производството по несъстоятелност. С решение от 26.03.2015 г., влязло в сила на 06.04.2015 г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановяване заличаване на търговеца от ТР, на основание чл.735 ТЗ.
От правна страна съдът е приел, че липсва нарушение на синдика на нормата на чл.717н ТЗ, което да е довело до щета за банката в размер на продажната цена на ипотекирания в нейна полза имот. Тя не е предявила вземането си по реда на чл.685 и сл. ТЗ, поради което не е установила качеството си на кредитор на несъстоятелността. Същата няма и качеството на ипотекарен кредитор по смисъла на чл.717н ТЗ в действащата към съответния момент редакция, доколкото процесният недвижим имот, придобит от длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, не е бил ипотекиран от него за обезпечаване на чужд дълг, а е придобит с ипотека, обезпечаваща задължение на праводателя му по договор за кредит. След като банката не е била ипотекарен кредитор на длъжника, не е налице предвидено в закона задължение на синдика да я уведомява за насрочването на проданта на ипотекирания имот, да изготвя отделна сметка за разпределение на получените суми в нейна полза и да й ги предаде.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обобщения въпрос относно точния смисъл на разпоредбата на чл.717н ТЗ преди изменението й с ДВ, бр.105 от 2016 г., и дали същата обхваща хипотеза, при която длъжникът е придобил ипотекиран от праводателя му имот. Въпросът е обусловил правната воля на съда, доколкото въз основа тълкуване на посочената разпоредба е прието, че ищецът няма качество на ипотекарен кредитор на длъжника и не е легитимиран да търси обезщетение за вреди.
Касаторът следва в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за предварително внесена държавна такса за разглеждане на жалбата му, в размер на 152 лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2733 от 23.11.2018 г. по в.т.д.№ 2322/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 152 лв., в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията за внасяне на дължимата такса в срок, делото да се докладва на Председателя на II-ро Търговско отделение при ТК на ВКС за насрочване в публично съдебно заседание на ………………..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар