Определение №101 от 12.2.2015 по търг. дело №4721/4721 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

София, 12.02.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4721 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника ЗД [фирма], София против Решение № 1725 от 01.08.2013г. по в.гр.д. № 4694/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав с което е потвърдено решението по гр.д. №649/2012г. на СГС. Първоинстанционният съд на основание чл.226,ал.1 КЗ е осъдил застрахователното дружество да заплати на Д. А. сумата 250 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътно произшествие от 11.12.2010г., ведно със законната лихва от тази дата. Уважен изцяло е искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди –разходи за лечение и болногледач.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението като неправилно – поставено в нарушение на материалния закон и отхвърляне на исковете или намаляване на обезщетението със законните последици. Твърдението е за неправилно произнасяне от въззивната инстанция по поддържаното от застрахователя възражение за липса на валидно застрахователно правоотношение, липса на доказателства за плащане на застрахователната премия и отсъствие на застрахователен интерес. Разбирането е, че САС е приел за установено сключването на застрахователния договор въз основа на констатации в протокола за пътното произшествие и неизпълнение на задълженията на ответника по чл.190 ГПК. Поддържа се и неправилност на извода за липса на допринасяне за настъпването на вредоносния резултат като твърдението е, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан. Сочи се, че присъденият размер на обезщетението е завишен. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правни въпроси са посочени: Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението с оглед принципа на чл.52 ЗЗД и кои са релевантните обстоятелства, подлежащи на преценка във връзка с ТП № 4/68 и практиката на ВКС по чл.290 ГПК; кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС по обжалваното решение с оглед практиката на ВКС по чл.290 ГПК ; може ли без да са спазени изискванията на ППВС 7/78г. съдът да приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, без да са изследвани изрично посочените в т.3 и т.4 въпроси, както е в конкретния случай, неправилно ли е решение на съд, което не е съобразено с него, и как се свързва това с разпоредбата на чл.130,ал.2 ЗСВ; какви са границите на удостоверителната доказателства сила на Констативния протокол за ПТП относно наличието та валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ и има ли той удостоверителна доказателствена сила за платена застрахователна премия и застрахователен интерес при сключването на полицата; ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението, както е прието в Решение № 59 от 29.04.2010г. по т.д. 635/2010г. на ВКС ІІ т.о., то в условията на икономическа криза следва ли обезщетенията да бъдат намалявани и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар; следва ли при наличие на доказателства за съпричиняване на вредата, съдът да приложи разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и да намали обезщетението; как следва да се преценява дали е налице съпричиняване- с оглед на конкретни обстоятелства или на базата на хипотетични предположения и възможности. Искането е касационната инстанция да уточни и конкретизира правния въпрос в съответствие с правомощията си. Поддържаното допълнително основание е по т. 1 на чл.280,ал.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 17/63г., 4/68г. № 7/78г., на решения на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК и чл.52 ЗЗД. Сочи се и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК без приложното му поле да е мотивирано.
В писмен отговор Д. А. оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски.
Безспорно е по делото, че ищецът на 11.12.2010г. е получил телесни увреждания като пътник в лек автомобил „Х. С.“, рег. [рег.номер на МПС] , чийто водач И. В. е признат за виновен за причиняването им по непредпазливост с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№ 1505/2011г. на РС Враца. Сезиран с жалба на застрахователното дружество, САС е констатирал, че с приетата по делото комбинирана застрахователна полица № 0251036204716 от 02.05.2010г. се удостоверява, че за лекият автомобил е била сключена застраховка „ГО“ за периода 03.05.2010г. до 02.05.2011г., и видно от същия документ, застрахователната премия е била платена при сключването на застраховката. С оглед на това е счел за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество като основание за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ. Обсъдени са получените от ищеца травматични увреждания- тежка контузия и оток на мозъка, кръвоизлив в мозъчните обвивки, счупване на челната кост, предната черепна ямка, счупване на очниците, на долната челюст, на бедрената кост и трайните остатъчни последици-посттравматичен органичен мозъчен синдром, увреждане на централната нервна система, псевдоартроза на бедрената кост, белези в областта на челото и шията от оперативните намеси, представляващи траен козметичен дефект. Обосновано е с конкретни правни доводи, че справедливото обезщетение за претърпените телесни увреждания е 250 000лв. и присъденият от първоинстанционния съд размер е справедливият. Споделен е и изводът за основателност на иска за овъзмездяване на претърпените имуществени вреди. Възражението по чл.51,ал.2 ЗЗД е счетено за неоснователно по съображения, че не е доказана по несъмнен начин причинната връзка между липсата на предпазен колан и настъпилите вреди, тъй като при наличието му, съгласно експертните заключения, би се получил „камшичест удар“, който би могъл да бъде по-опасен от фрактурата на лицевите кости и черепа. Прието е за недоказано, че при поставен предпазен колан травматичните увреждания на ищеца би били по-леки, а претърпените вреди-по-малки.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на поставен правен въпрос. Формулираните нямат характер на правни, а представляват питане към касационната инстанция дали решението на въззивния съд е правилно. Искането съставът на ВКС да уточни и конкретизира правния въпрос е недопустимо, след като такъв липсва. Твърдението за несъобразяване на решението на САС с критерия за справедливост, което може да бъде изведено от изложеното, не е относимо към общото основание за допускане на касационното обжалване. Изложението на касатора е становище по съществото на спора, а правен въпрос по приложение на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД не е посочен. Несъгласието с подробно изложените правни аргументи на САС по възражението за допринасяне настъпването на вредата поради непоставен обезопасителен колан също не може да послужи като основна предпоставка за допускане на обжалването. Несъответстващо на приложените по делото доказателства и на преценката им от въззивната инстанция е доводът относно установяването на застрахователното правоотношение и влизането в сила на застрахователния договор.
Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като такива не са доказани- липсва приложен договор за правна защита и съдействие с договорено за настоящото производство адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1725 от 01.08.2013г. по в.гр.д. № 4694/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.