Определение №1012 от 18.12.2014 по търг. дело №2224/2224 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1012
София, 18.12.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2224 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК вр. чл. 613а ал.1 ТЗ, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез синдик Е. Т. и адвокат А. С. срещу решение № 62/10.03.2014 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 41/2014 г., с което е потвърдено решение на Шуменски окръжен съд /Ш./. С решението на Ш. по искане на кредитора [фирма] е открито производство по несъстоятелност на [фирма] поради неплатежоспособност, определена е начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2009 г. и е назначен временен синдик.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационата жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.633 ал.1 ТЗ и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на Ш., с което е открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на [фирма], определена е начална дата на неплатежоспособността и е назначен временен синдик ВАС е изложил подробни съображения относно материалноправната легитимация на ищеца-кредитор [фирма], съществуване на вземането му и финансовото състояние на длъжника. ВАС е приел, че доводите за нищожност на договора, въз основа на който ищецът [фирма] се легитимира като кредитор са несъстоятелни, доколкото [фирма] оспорва валидността на договор № 3/1998 г. по съображения, че с плана за преобразуване, в противоречие с действащите норми към 01.01.2007 г. са прехвърлени всички права и задължения по договора от 1998 г. на обществения доставчик [фирма] и договорът продължава да е за смесена доставка – стока и услуга, забранена от ЕС. ВАС е споделил изложеното от Ш., че [фирма] е единствен обществен доставчик на природен газ на територията на страната – лицензия № Е 214-14/29.11.2006 г., писмените споразумения от 01.03.2007 г. и 30.11.2010 г. препращат към договор № 3/1998 г. и обуславят действителност на сделката. Според ВАС са спазени изискванията на чл.173 ал.1 ЗЕ сделките с природен газ да се извършват с писмени договори при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с природен газ, приети от ДЕКВР. Поради забраната на чл.293 ал.3 ТЗ [фирма] не може да се позовава на нищожност след като е сключила писмените споразумения, с което не е оспорила действителността на договора, признала е и изпълнението за минали периоди и задълженията си за плащане, които е осчетоводило. Изложени са съображения във връзка с възраженията за несъответствие с право на ЕС и конкретно с Директива 2009/73/ЕО/ на Европейския парламент и на съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешен пазар на природен газ, която е с дата на действие от 03.03.2011 г., поради което, според ВАС промените в националното законодателство във връзка с транспонирането й са след 31.12.2011 г. и не касаят спорните отношения, развили се в периода до края на 2010 г. Приети са за несъстоятелни възраженията за нищожност на споразуменията, на които ищецът основава претенцията си за парично вземане от търговска сделка основани на чл.236 ал.2 т.3 ТЗ, предвид разпоредбата на чл.236 ал.4 ТЗ, изрично изключваща недействителността. Изложени са и подробни съображения относно образуваните изпълнителни дела за събиране вземанията на [фирма] срещу [фирма], споразуменията и разсрочването на задължения по тях. Проследявайки тези споразумения, забавянията на плащания по тях, признания на дълга чрез плащане на посочени суми за посочени периоди – 10057124.99 лв. за периода ноември 2006 г. 30.11.2010 г. и писма за потвърждаване на салдата между двете дружества в края на всяка календарна година, ВАС е извел извод, че е налице признание на дълга от [фирма], което на основание чл.116 ал.1 б.”а” ЗЗД прекъсва давността, а от споразумението за разсрочване на дълга от 17.10.2007 г. и първата неплатена вноска по него с падеж 2008 г. не е изтекъл тригодишен давностен срок по отношение вземането за лихва. Посочено е още, че представеният от длъжника рамков договор от 11.12.2010 г. с участието на [община] като едноличен съсобственик на капитала на длъжника и трето юридическо лице, което да встъпи като съдлъжник по дълга [фирма] към [фирма] за преструктуриране на дълга и споразумение от 18.02.2011 г. са насочени към бъдещо технологично оптимизиране на производството на предприятието на длъжника и биха имали значение за провеждане на оздравително производство, но не касаят директни плащания на дълга. ВАС е изложил и съображения относно установеното от представените по делото заключения на ССЕ трайно влошаване на финансовото състояние на [фирма] след 2007 г. С оглед данните от публикуваните ГФО за периода експертизите са дали следните коефициенти: коефициент за обща ликвидност за периода 2009-2011 г. при общоприета граница 1 е съответно 0.17, 0.08, 0.27, 0.26 и 0.11; коефициент за бърза ликвидност за периода при граница от 0.6 до 1 е съответно 0.13, 0.04, 0.19, 0.19 и 0.7; коефициент за незабавна ликвидност, който следва да е в границите от 0.3 до 0.6, а за периода съответно е 0.13, 0.04, 0.19, 0.19 и 0.07. ВАС не е взел предвид представен одиторски доклад за извършена преоценка на Д. след датата на откриване производството по несъстоятелност като база за определяне на коефициентите за предхождащ период, доколкото не са намерили счетоводно отражение в годишни финансови отчети /ГФО/ за периода. По отношение извършени плащания към други кредитори извън [фирма] ВАС е посочил, че поради спецификата на дейност на длъжника 90% от неговите задължения са към [фирма] и извършвани плащания към други кредитори не оборват твърденията, че длъжникът е в невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения с налични краткотрайни активи. Поради това и на основание чл.608 ал.1 вр. ал.3 ТЗ ВАС е приел, че длъжникът е неплатежоспособен, споделяйки изводите на Ш..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Това е така, защото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.280 ал.1 и чл.281 т.3 ГПК/, различен е и редът за произнасяне по тях – в закрито заседание /чл.288 ГПК/ и открито заседание след допускане на касационно обжалване /чл.290 ГПК/. В настоящия случай в изложението си касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага декларативни твърдения, свеждащи се по същество до неправилност във връзка с приетото от ВАС по отношение липса на нищожност на договор № 3/1998 г. и неоснователност на възраженията за давност, но само с оглед крайните правни изводи, не и с оглед приетата от ВАС фактическа обстановка и изложени съображения във връзка с приетото по правните доводи и възражения в мотивите. По отношение твърдяната нищожност на договора касаторът излага твърдения за въведените регламенти от ЕС, извършеното преобразуване на [фирма], като страна по договора, във връзка с промяната на ЗЕ и изискванията на общностното право във връзка с разделяне на дейностите по доставката и услугата по пренос. С оглед на тези промени в законодателството на ЕС касаторът твърди, че е поискано преюдициално запитване, тъй като преобразуването на [фирма] касае именно изпълнението на местния закон и на задължително право на общността. Решаващият първоинстанционен съд /Ш./ е посочил, че това са въпроси от компетентността на съда, а въпреки доводи в тази насока във въззивната жалба ВАС не се е произнесъл по поставените правни въпроси от преюдициалното запитване. Но както се посочи по-горе ВАС е обсъдил тези доводи и е изложил съображения, че Директива 2009/73/ЕО/ на Европейския парламент и на съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешен пазар на природен газ е с дата на действие от 03.03.2011 г., промените в националното законодателство във връзка с транспонирането й са след 31.12.2011 г. и не касаят спорните отношения, развили се в периода до края на 2010 г. При произнасяне от ВАС в този смисъл, не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК както поддържа касаторът /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Посочените решения на ВКС в изложението във връзка с необходимостта от обсъждане на доказателства, доводи и възражения на страните са неотносими към настоящия казус, тъй като в случая има обсъждане, има изложени съображения от ВАС по всички доказателства, доводи и възражения на страните, не е налице липса на такова обсъждане, за да е налице противоречие с тези решения и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а правилността на изводите на ВАС не е предмет на преценка в това производство. По отношение възраженията за давност касаторът излага отново не доводи, а твърдения при неправилна интерпретация на установената фактическа обстановка, конкретно относно фактите, с оглед на които ВАС приема признание на дълга: плащане на определени суми, писма, одобряващи съществуващи салда между страните, образуваните изпълнителни дела между страните, споразумения за разсрочване на задълженията. Цитираните по тези въпроси части от решения на ВКС са по обективно неидентични казуси и в този им вид не обуславят противоречиво разрешение с настоящия казус.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като няма искане, нито има доказателства да са направени такива от ответната страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62/10.03.2014 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 41/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.