Определение №102 от 26.1.2010 по ч.пр. дело №798/798 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 102
 
                     гр.София,  26.01.2010г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година  в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                                                     МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  № 798/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
           Производството е по чл. 274, ал.3 във връзка с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на Е. О. П. Т. от гр. С. срещу определението от 30.10.2009г., постановено по ч.т. дело № 338/2009г. на СГС, ІІ Г. отделение, с което е отменено разпореждането от 6.08.2009г., постановено по гр.дело №33886/2008г. на Районен съд, гр. С., с което е обезсилена издадената на 7.11.2008г. по гр.дело №33886/2008г. заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото. Жалбопадателката иска отмяна на определението като неправилно, а в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като сочи за съществен процесуален въпрос начина на броене на сроковете по ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В писмен отговор “Л” Е. гр. С. счита частната касационна жалба за недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, а по съществото й – я счита за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Определението на СГС подлежи на касационен контрол по реда на факултативното обжалване, като определение на въззивен съд, с което се дава разрешение по същество на друго производство, каквото е заповедното/ чл.274, ал.3, т.2 ГПК/.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
СРС е обезсилил издадената от него заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, като е приел, че до 27.07.2009г. заявителят не е подал искова молба за установяване на вземането си след подадено от длъжника възражение. За да отмени обжалваното първоинстанционно разпореждане въззивният съд е приел, че пред СРС, както и пред него, са били представени доказателства за наличие на искова молба вх. №44700/27.07.2009г. за предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземане в размер на 20 299, 99 лв. със страни ищец “Л” Е. и отв. Е. “ А. 2 – О. Т. ”. Направен е извод за несвоевременно докладване на исковата молба на съдебния състав, който с разпореждане от 6.08.2009г. е постановил обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение.
Поставеният от касатора процесуален въпрос за начина на броене на процесуалните срокове е от значение за развитие на заповедното производство при подадено от длъжника възражение, поради което е налице първата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице обаче допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК. Постановеното от въззивния съд определение не противоречи на установена от ВКС практика за броене на процесуалните срокове. Съгласно чл.60, ал.4 ГПК, аналогичен на чл.33,ал.1 ГПК отм., срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последния месец няма съответно число, срокът изтича на последния му ден, а когато последния ден е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден/ чл.60, ал.6 ГПК/. Срокът по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на иска за установяване на вземането, след подадено възражение, е едномесечен и след като изтича в неприсъствен ден, се взема предвид правилото на чл.60, ал.6 ГПК, какъвто е случая. С оглед на установената съдебна практика и яснотата на чл.60 за изчисляване на сроковете по ГПК не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 30.10.2009г., постановено по ч.гр.дело №10338/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ Г отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: