Определение №102 от по гр. дело №43/43 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 102
 
София, 06.02.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари двехиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 43/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. А. Г. ЕГН ********** чрез адвокат Л против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Х гр. с-в № 545/7.04.2008 г., постановено по гр. д. № 6/2008 г., с което е обезсилено решение № 121/31.10.2007 г. по гр. д. № 2639/2006 г. на Районен съд П. , Х гр. с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от М. А. Г. против А. Т. Г. ЕГН ********** иск по чл. 82, ал. 2 вр. чл. 87 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 450 лв. за периода 29.08.2005 г. – 29.08.2006 г. и е прекратено производството по делото; оставено е в сила решението на районния съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от М. А. Г. против А. Т. Г. иск за заплащане на месечна издръжка на основание чл. 82, ал. 2 СК в размер на 500 лв., считано от 29.08.2006 г. до настъпване на законоустановена причина за изменяване или прекратяване на издръжката.
С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществни съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение на основания за допустимост на касационното обжалване процесуалният представител на касатора е посочил основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че решението на въззивния съд в частта, с която е прекратено производството по делото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по съществен материалноправен въпрос, че издръжка на непълнолетен се дължи безусловно. В тази връзка се е позовал на решения на ВС на НРБ № 38/30.06.1978 г. по гр. д. № 25/78 г.; решение № 912/24.04.1972 г. по гр. д. № 427/1972 г., ІІ г. о.; решение № 1299/27.05.1969 г. по гр. д. № 3390/1969 г., ІІ г. о.; решение № 2039/2.08.1976 г. по гр. д. № 1209/1976 г., ІІ г. о.; решение № 2199/15.01.1969 г. по гр. д. № 1737/1969 г., ІІ г. о. На второ място счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с процесуалния закон, като е квалифицирал предявеният иск за издръжка за минало време като иск за увеличение на определена за минало време издръжка, с което е постановил решение в противоречие с процесуалния закон-чл. 4, ал. 1 ГПК и чл. 188, ал. 2 ГПК. С исковата молба ищецът излага обстоятелствата, на които основава иска си, но съдът подвежда фактите под съответните правни норми, във връзка с което се е позовал на решение № 682/20.09.1986 г. по гр. д. № 354/1986 г., І г. о.; решение № 1207/19.05.1966 г. по гр. д. № 631/1966 г., І г.о.; решение № 1386/16.07.2002 г. по гр. д. № 1341/2001 г., ІV г. о. На трето място счита, че при липса на достатъчно данни за нуждите на ищцата съдът е следвало да приложи чл. 130 ГПК и сам да определи в какъв размер да уважи иска, като не е сторил това съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-решение № 1141/25.06.1955 г. по гр.д. № 6037/1954 г., VІ г.о.; решение № 1639/20.05.1980 г. по гр. д. № 572/1980 г., ІІ г.о.; решение № 312/18.03.1970 г. по н. д. № 127/1970 г., ІІІ н. о.
За ответника по касация А. Т. Г. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да определи правилната правна квалификация на иска, поради което посочените от касатора съдебни решения № 1386/16.07.2002 г. по гр. д. № 1341/2001 г., ІV г.о. и № 682/30.09.1986 г. по гр. д. № 354/86 г., І г.о., ВС са неотносими. Макар и да е квалифицирал иска за определяне на издръжка за минал период от време по чл. 82, ал. 2 СК съдът правилно е прекратил производството по делото. За исковия период от време по тази претенция между родителите на ищцата е постигнато споразумение по чл. 99, ал. 3 СК, с което бащата на детето А. Т. Г. се е задължил да заплаща на дъщеря си М. А. Г. ежемесечна издръжка в размер на 50 лв., считано от влизане в сила на решението на Пловдивски районен съд по гр. д. № 1099/2005 г. или считано от 16.02.2006 г. С постигнатото споразумение между задължените да издържат роденото от брака си дете негови родители правото на детето да претендира издръжка за минало време е преклудирано.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за заплащане на издръжка на навършилото пълнолетие дете при условията на чл. 82, ал. 2 СК.
Посоченият от касатора като материалноправен въпрос, а именно безусловност на задължението на родителите да издържат децата си до навършване на пълнолетие /без оглед на това какво е материалното положение на родителите и условията на живот, при които живее детето/ е съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но по иск за присъждане на издръжка на непълнолетно дете с правно основание чл. 82, ал. 1 СК, но не и по иска с правно основание чл. 82, ал. 2 СК. В този случай безусловност на задължението на родителите да издържат навършилото пълнолетие дете не е налице.
Неотносимо е към обжалваното въззивно решение основанието за прилагане на чл. 130 ГПК /отм./. Искът е отхвърлен в резултат на извършена от съда преценка на данните по делото относно материалното състояние на ответника и извода, че заплащането на претендираната на основание чл. 82, ал. 2 СК издръжка би създало за него особено затруднение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІг. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение № 545/7.04.2008 г. по гр. д. № 6/2008 г. по касационна жалба от М. А. Г. ЕГН ********** чрез адвокат Л от АК П. , ул. „Р” № 53, ет. 1, ст. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: