Определение №103 от 42783 по търг. дело №2261/2261 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.. 103

София, 17.02.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2261/2016 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], офис 11, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 593 от 15.07.2016 г. по в.т.д. № 1705/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено изцяло решение № 2916 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 13753/2014 г. на Варненски районен съд, 16 състав за уважаване на частичен иск на [фирма] за установяване на оспорено вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, като част от главница, в размер само на 23 100 лв. от 115 500 лв., предоставени в заем по договор от 21.09.2011 г., ведно с акцесорно вземане за законна лихва.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакуваното решение, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и непълнота на доказателствения материал. Търговското дружество касатор счита, че съдебно-счетоводната експертиза не отразява действителното фактическо положение, а с оглед възражението срещу нея, въззивният съд е следвало да допусне поисканата с въззивната жалба експертиза. Твърди се, че в противоречие с процесуалния закон, съдът е приел, че нотариалната покана, с която е обоснована изискуемостта на заема, е надлежно връчена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да допусне повторна или тройна съдебно-счетоводна експертиза, при наличие на изрично оспорване от страна на ответника, формулирано негово изрично искане и при наличие на данни по делото, които сочат на противоречие в установените данни от съдебно-счетоводната експертиза, респ. при наличие на данни за правопораждащи факти, идентични с основанието на делото, които факти са заявени от ищеца в друг спор и 2. Редовно ли е извършено нотариално удостоверяване, направено от служител на нотариална кантора, извън кантората на нотариуса. Касаторът се позовава на допълнителните основания по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – по първия въпрос и на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – по втория въпрос, с приложени към изложението съдебни актове на ВКС и на СГС.
В постъпил по делото писмен отговор от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, се оспорва изцяло искането за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Варна е приел за безспорно наличието на заемно правоотношение между страните по договор от 21.09.2011 г. за сумата 115 500 лв., предоставена на заемателя чрез банкови преводи. Съобразено е установеното от икономическата експертиза осчетоводяване на получените суми именно като получени в заем по посочения договор, без да е отразено намаляване на главницата в резултат на погасяване на заема. Констатирано е съответствието на това счетоводно отразяване с установените между страните факти по същото правоотношение: с влязлото в сила решение по гр.д. № 13751/2014 г. на Варненския районен съд, с което е установена дължимост на друга част от главницата по същия договор, предмет на издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение и с влязлото в сила решение по гр.д. № 10427/2014 г. на Варненския районен съд, с което е присъдена договорна лихва върху просрочената главница по договора за кредит от 21.09.2011 г. Изведен е извод, че установените, с решението по частичния иск и обусловените лихви, общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. В случая това са фактите относно реално сключения договор за заем между страните, като основание както за неудовлетворено вземане за главницата, така и за начислена договорна лихва.
Възраженията на въззивника за наличие на друго основание за получаване на сумите чрез банковите преводи са счетени за преклудирани. Допълнително е изложено, че те са и неоснователни, предвид категоричните доказателства по спора, установяващи твърдяното от ищеца основание.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Формулираните от търговското дружество касатор въпроси не попадат в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания по приложение на процесуалния закон, дадени в акт на нормативно тълкуване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. В Тълкувателното решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране при неправилност на въззивното решение. Прието е, че релевантният правен въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на атакувания въззивен съдебен акт, за възприетата фактическа обстановка, или за обсъждане на доказателствения материал по делото. В случая, с оглед обективираното в съобразителната част към въззивното решение, не би могло да се приеме, че формулираните правни въпроси са от значение за изхода на делото.
Предвид горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 593 от 15.07.2016 г. по в.т.д. № 1705/2015 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: