Определение №104 от 40960 по търг. дело №519/519 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С.,21.02.2012 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 519/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 195 от 19.11.2010 г. по в. т. д. № 488/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 94 от 10.03.2010 г. по т. д. № 633/2009 г., са уважени предявените от Севел Севалова М. от [населено място] срещу застрахователното дружество-касатор искове с правно основание чл. 226 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно: първият иск е уважен за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 23.05.2006 г., а вторият иск – за сумата 43 321.62 лв., представляваща обезщетение за забава върху първата сума за периода от 3.05.2006 г. до датата на завеждане на исковата молба 03.06.2009 г.
К. поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според него, отговорността му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” не следва да бъде ангажирана, тъй като не е налице изключителна вина на лицето И. Н. Р., което е управлявало причинилия произшествието автомобил. В тази връзка се твърди, че участник в произшествието е била и самата ищца, която, доколкото е боравила с лостовете и системите за управление на автомобила, следва да се счита за негов „водач”. С оглед на този факт и поради това, че същата не е имала свидетелство за управление, касаторът счита, че е налице изключен риск по смисъла на чл. 268, т. 1 КЗ, което е самостоятелно основание за отхвърляне на претенциите. Като такова е посочено и регресното му вземане към ищцата като виновен неправоспособен водач, произтичащо от разпоредбата на чл. 274, ал. 2 КЗ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. К. твърди, че настоящият правен спор е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – с решение № 176 от 27.10.2009 г. по т. д. № 819/2008 г. на ІІ т. о., както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е произнасянето по въпросите: 1. Идентична ли е хипотезата „водач” на МПС, по смисъла на чл. 268, т. 1 КЗ, с „управляващ” превозно средство – боравещ с лостовете и органите на управление на автомобила, без да е привел МПС в движение? В понятието „водач” задължително ли се включва и призната правоспособност за управление на МПС; 2. Следва ли да се уважава претенция за обезвреда на неимуществени вреди в случаите, при които ищецът е управлявал превозното средство, като борави с част от органите за управление на МПС – волан, причинил е вредоносния резултат, във връзка с настъпването на който претендира заплащане на обезщетение, без да има призната правоспособност за водач на МПС.
Ответницата по касация – Севел Севалова М. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 09.05.2011 г. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответникът И. Н. Р. от [населено място] и Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място], конституирана като контролираща страна в процеса, не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да уважи частично предявените от Севел Севалова М. от [населено място] срещу ЗК [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е преценил за доказани всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 226 ЗК, като с оглед конкретните обстоятелства по делото за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД е счел сумата 150 000 лв. Решаващият състав е приел, обаче, наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата при пътно-транспортното произшествие Г. Х. /майка на ищцата/ в размер на 1/3, изразяващо се в това, че не е упражнила родителски контрол и е допуснала водачът на автомобила И. Р. да вземе малолетното й дето /ищцата Севел М./ в себе си и да му даде да държи волана на автомобила за около 15-20 мин. при скорост 90 км/ч, през което време разговарял с майката от дясната му страна, вследствие на което и на изоставяне на волана от детето, изгубил контрол върху управлението на колата и тя катастрофирала. По отношение на направените във въззивната жалба възражения на застрахователя, че ищцата е причинила смъртта на своята майка в качеството си на водач на автомобила и че последната е причинила настъпването на вредите поради неползването на обезопасителен колан, Варненски апелативен съд е счел, че същите са недопустими, тъй като са релевирани за първи път пред въззивната инстанция, т. е. извън срока по чл. 370 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Видно от мотивите на въззивния акт, поставените от касатора въпроси изобщо не са били предмет на обсъждане в него. Поради това, същите не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретното дело в какъвто смисъл е общото изискване за допускане на касационния контрол, визирано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Нещо повече, решаващият състав е посочил изрично, че възраженията на застрахователя във връзка с вината на самата ищца са недопустими поради това, че не са заявени своевременно – в отговора на исковата молба, респ. на допълнителната такава. С оглед на тези съображения, релевантен за делото би бил процесуалноправният въпрос, свързан с приложимостта на чл. 370 ГПК, какъвто въпрос обаче касаторът не е заявил в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Липсата на общата предпоставка е напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се изследва налице ли са допълнителните предпоставки, специфични за заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие № 118030 от 09.04.2011 г. Доколкото обаче възнаграждението е уговорено „за представителство по допускане на касационно обжалване и касация”, т. е. и за разглеждането на касационната жалба, то с оглед недопускане на касационния контрол, следва да бъде присъдено само половината от това възнаграждение в размер на сумата 3 316 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 195 от 19.11.2010 г. по в. т. д. № 488/2010 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Севел Севалова М. от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 3 316 /три хиляди триста и шестнадесет/ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: