Определение №109 от 28.1.2016 по гр. дело №5955/5955 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 109

София, 28.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари……………………….
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело № 5955/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], София, чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-София, е подало касационна жалба срещу решение № 3677 от 27.05.2015 година по гр.д. № 2986/2015 година на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено решение от 01.12.2014 г. по гр.д. № 13308/2014 г. на районен съд – София, 70 състав. Вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на Я. Н. Б. от София, извършено със заповед № 1/20.01.2014 г. на изпълнителните директори на дружеството – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Потвърдено е същото решение в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение поради оставане без работа след това уволнение – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Я. Н. Б. от София, чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-София, оспорва касационната жалба с писмен отговор. Счита, че не е налице както общо /чл.280, ал.1 ГПК/, така и допълнителни основания /чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК/ за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира съдебни разноски за това производство, но не представя доказателства за направата им.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа твърдение за наличие на два материалноправни въпроса, първият от които се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а вторият – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първото питане е формулирано така: „Законосъобразност на прекратяване на трудово правоотношение при конкуренция на основанията за прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие по инициатива на работника или служителя на основание чл.326, ал.1 КТ и по инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение, наложено на основание чл.190, ал.1, т.2 и т.4 КТ”.
По този въпрос има обилна задължителна и незадължителна практика на ВКС, основополагаща по която е решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 832/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., с която е прието, че при конкуренция на насрещни основания за прекратяване на трудово правоотношение конститутивно /прекратително/ действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Въззивният съд се е съобразил с нея и е посочил, че при конкретните фактически данни прекратяването е настъпило по инициатива на служителя, който е отправил предизвестие по чл.326 КТ преди работодателят да го уволни дисциплинарно и след като последният е изразил воля да не бъде отработен пълния срок на предизвестието – чл.220, ал.2 КТ.
Позоваването на решение № 617 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1493/2009 г. на ІІІ г.о. освен че е извън питането, няма отношение и към решаващите мотиви на въззивния съд. Реалното изплащане на обезщетението по чл.220 КТ, като предпоставка за прекратяване на трудовия договор преди изтичането на срока на предизвестие, не е повдиган в производството от ползващата се страна – ответника, сега касатор, поради което и доказателства, съответно доводи в тази насока липсват. От съществено значение обаче е и друго – застъпеното в решението становище е свързано с приложението на чл.220, ал.1 КТ – когато работникът или служителят претендира преждевременно прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива, но не е заплатил заместващата престация по текста. Когато работодателят отрича трудовото правоотношение да е прекратено поради това, че самия той не е заплатил обезщетението по чл.220, ал.2 КТ, очевидно е, че желае да се ползва от собственото си неправомерно поведение, а това е правно недопустимо и не може да аргументира благоприятен правен резултат.
Вторият въпрос е зададен така: ”В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят длъжен ли е да посочи ясно конкретно основание, на което прекратява правоотношението?” Той се поддържа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, но голословно е обоснован с липса на съдебна практика по него.
Независимо от това въпросът не е и от значение по делото, тъй като прекратяването на трудовия договор е настъпило по искане работника с отправено писмено предизвестие по чл.326 КТ, а не по инициатива на работодателя. С обезщетението за неспазено предизвестие не се изменя основанието за прекратяване, а само неговото настъпване, което е факт в един по-ранен момент. В хипотезата на чл.220, ал.2 КТ работодателят изразява воля за преустановяване на трудово-правната връзка на заявеното от работника или служителя основание, но преди изтичането на срока за предизвестие. В този случай не е необходимо той да обявява мотивите за това, защото те са по целесъобразност и не се контролират от съда.
Съдът не присъжда разноски за производството в полза на ответника, поради липса на данни за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3677 от 27.05.2015 година по гр.д. № 2986/2015 година на Софийски градски съд в частта му, предмет на касационно разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.