Определение №1207 от по гр. дело №1080/1080 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 1207
 
София, 06.10.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври двехиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1080/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Окръжен съд Видин № 42/23.03.2009 г., постановено по гр. д. № 33/2009 г. е потвърдено решение на Районен съд Белоградчик № 122/18.1.2.2008 г. по гр. д. № 118/2008 г., с което О. Б. е осъдена на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на В. И. В. от Белоградчик сумата 25 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 24.05.2006 г. до окончателното изплащане и 270 лв. разноски по делото, като искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 100 000 лв.
Касационна жалба е подадена от В. И. В. в отхвърлената част на иска за разликата от 25 000 лв. до 100 000 лв. С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Представено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване, като е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение в уважената част от иска е подадена от О. Б. чрез Е. Е. Ц. – кмет. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради неизяснена фактическа обстановка на конкретния случай. Като основания за допустимост на касационното обжалване се позовава на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Приложени са съдебни решения на ВКС и ВАС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не са налице условия за допускане на касациоинно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е приел за установени по делото елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ и е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С изложението относно допустимостта ищцата определя като съществен материалноправен въпроса относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, който въпрос счита, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд с оглед приложените към изложението решение № 86/28.11.1984 по н. д. № 77/1984 г., ОСНК; решение № 213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/1999 г., ВКС.
Доколкото касаторът-ищец поставя въпрос, касаещ размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, изложението се преценява като оплакване, обосноваващо едно от общите основания за отмяна на решението, поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК-необоснованост на изводите на съда относно фактите на конкретния случай.
Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД, приложим и в производство с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ се прилага чрез преценка на редица конкретни обективно съществуващи факти и обстоятелства на всеки отделен конкретен случай, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да определи какъв размер обезщетение за неимуществени вреди по справедливост следва да присъди /ППлВС № 4/23.12.1968 г./.
При това положение, приложените към изложението на касатора-ищец съдебни решения на ОСНК на ВС и на ВКС не се поставят на обсъждане.
С изложението относно допустимостта на обжалването пред ВКС на касатора-ответник се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като е приел, че злополуката, при която е настъпила смъртта на наследодателката на ищцата е трудова. Позовава се на решение на ВАС № 198/10.01.2005 г. по адм. д. № 2420/2004 г., І о., както и на решения на ВС на РБ. Същият въпрос според касатора-ответник е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Основанието за допустимост по т. 3 е обосновано с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон /чл. 200, ал. 1 КТ/.
Съдебната практика на ВКС в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК включва: 1. всеки акт на ВКС, който съдържа тълкуване на нормативен акт, относим към конкретното дело; 2. множество от съдебни актове, които съдържат съвпадащо тълкуване на една и съща разпоредба /трайна повтаряща се съдебна практика/ и 3. тълкувателни решения на ВКС /официално съдебно тълкуване на нормативния акт/-Решение № 4/16.06.2009 г. по к. Д. № 4/2009 г. /обн., ДВ, бр. 47/2009 г./. Посочените от касатора-ответник решение на ВАС и на ВС не се включват в съдебната практика по смисъла на т. 1.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е признесъл по въпрос материално и/или процесуалноправен характер, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание за допустимост е насочено към еднообразно тълкуване и прилагане на закона и е налице при непоследователна, противоречива практика на ВКС, или при липса на съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос.
В подкрепа на основанието за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът-ответник е изложил доводи за неправилност на решението, но не и аргументи за противоречива или непоследователна практика на ВКС или липсваща практика по поставения въпрос с матерлиалноправен характер.
Въззивното решение относно характера на злополуката е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО и при съобразяване на влязлото в сила решение № 7/16.02.2007 г. по адм. д. № 126/2006 г. по описа на ВОС.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Видин № 42/23.03.2009 г. по гр. д. № 33/2009 г.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: