Определение №127 от 22.3.2018 по ч.пр. дело №959/959 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
ГР. София, 22.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.03.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №959/18 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си А. Ш., срещу въззивното определение на П. окръжен по ч.гр.д. №3054/17 г. С него е потвърдено първоинстанционното определение за оставяне без разглеждане на молбата на касаторката за спиране на въвода във владение на недвижим имот / който, според твърденията на молителката, е нейна собственост/ по изп. дело №529/10 г. на ЧСИ П. И..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е недопустима, поради следното: Според т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.14 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на окръжния съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежи на касационно обжалване, освен в случаите по чл. 396, ал. 2 изр. 3 ГПК, когато въззивният съд за първи път допусне искането обезпечение.
В случая въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молба за спиране на въвода по изпълнителното дело, по чл.523 и 524 ГПК. По своята правна същност производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот. Обезпечителното производство е уредено като двуинстанционно, поради което на касационен контрол не подлежат определенията на въззивния съд, с които се оставя без уважение частната жалба, както срещу отказа на първата инстанция да допусне обезпечение на иска, така и срещу определение на първата инстанция, с което се връща или се оставя без разглеждане като недопустима молба за обезпечение на иска.. В подобен смисъл е и практиката на ВКС – напр. опр. по ч.гр.д. №88/18 г. на четвърто г.о. и по ч.гр.д. №3451/17 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Изводът за недопустимост на частната касационна жалба не се променя и ако се приеме, че молбата на касаторката е по чл.390 ГПК – за обезпечение на бъдещия й иск за собственост, само с какъвто може да се брани тя като лице по чл.498, ал.2 ГПК. Въззивното определение в производството по обезпечаване на бъдещ иск подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, в които въззивният съд е допуснал обезпечението, на осн. чл.396, ал.2 ГПК / опр. по ч.т.д. №684/11 г. на второ т.о./.
Частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. А., непълнолетна, действаща със съгласието на майка си А. Ш., срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив по ч.гр.д. №3054/17 г. от 8.01.18 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: