Определение №135 от 12.3.2015 по гр. дело №161/161 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135

София, 12.03.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 161 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. В. и Ж. М. В. против решение № 171 от 02.10.2014г. по гр.д.№ 277/2014г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 382/02.06.2014г. по гр.д.№ 289/2008г. на РС-Ямбол. С последното е допусната съдебна делба между М. Д. Х., Х. М. Х. и касаторите на следния недвижими имот, находящ се в [населено място]: дворно място с площ от 220 кв.м. по кадастралната скица, а по нотариален акт – 230 кв.м., с идентификатор 87374.543.100, заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 64 кв.м. с идентификатор 87374.543.100.3, друг вид сграда за обитаване с площ от 13 кв.м. с идентификатор 87374.543.100.4 (представляваща гараж), друг вид сграда за обитаване с площ от 15 кв.м. с идентификатор 87374.543.100.5 (представляваща гараж), гараж с площ от 19 кв.м. с идентификатор 87374.543.100.1 (представляващ западната част от лятната кухня) и навес с площ от 15 кв.м. с идентификатор 87374.543.100.2 (представляващ източната част от лятната кухня), при квоти: 5/6ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Х. и М. Х.. при условията на съпружеска имуществена общност и 1/6 ид.ч. общо за касаторите при същия режим.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като не е вписана исковата молба по иска за делба и за неправилност поради нарушение на процесуалните правила, тъй като не е указана доказателствената тежест на страните за подлежащите на доказване факти съобразно изискванията на чл. 247 ГПК. Акцентира се на това, че Ж. В. е конституирана по късно, но й е връчена не-вписана искова молба и не са й дадени указания за това кои факти са останали недоказани нито от РС, нито от въззивната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1.допустимо ли е съдът да даде ход на невписана искова молба за делба и длъжен ли е да даде указания за вписването й съгласно чл. 114, ал.2 ЗС. По тези въпроси се твърди основанието по чл.280, ал.1т.3 ГПК, тъй като с ТР № 3/19.07.2010г. по т.д.№ 3/2009г. на ОСГК на ВКС не се дава отговор на този въпрос и има противоречие между мотивите по т.2 и т.3 от това ТР. Вторият въпрос е длъжен ли е съдът да приложи чл. 266, ал.3 ГПК при условие че искът е отхвърлен поради недоказаност на факта, за който са направени своевременно искания за събиране на доказателства пред първата инстанция, но не са уважени поради процесуални нарушения и за което е направено оплакване във въззивната жалба. Третият въпрос е длъжни ли са страните в нотариалното производство да присъстват лично едновременно пред нотариуса и да полагат подписите си.
Ответникът по касация оспорва допускането до обжалване, тъй като процесуалните действия на първата и въззивна инстанция са съобразени със задължителната съдебна практика – ТР № 3/19.07.2010г., дадени са указания за доказателствената тежест и от касаторите са ангажирано многобройни, включително, и неотносими доказателства, т.е. не е нарушена нормите на чл. 247 и чл. 266 ГПК и съдебната практика по приложението им.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е на 22.02.2008г. от М. и Х. Х. иск за делба против В. С. В. на описания по-горе недвижим имот. С определение от 08.04.2014г. е конституиран като ответник – необходим Другар и съпругата на В. В. Ж. М. В.. По делото е установено следното: С. В. В. е признат за собственик на основание делба на дворно место и построиките в него с н.а. № 68,. V/1982г. по време на брака му с И. Т. В.. С н.а. № 143,т.ІІІ1989г. двамата прехвърлят на В. С. В. по време на брака му с Ж. М. В. същия имот. И. Т. В. умира на 11.11.2001г. и е наследена от съпруга си С. В. и двете си деца Д. Д. и В. В.. С Решение № 441/11.05.2006 г. по гр.д.№ 1444/2002 г. на Ямболски РС, влязло в сила на 31.01.2008 год. по иск на С. В. и Д. С. Д. е развален този договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на дворно място в [населено място], [улица] ( [улица]) от 230 кв.м., представляващо парцел V-1036 в кв.3 по плана на града, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и навес, до размер над 1/6 ид.ч. и ответниците са осъдени да предадат на ищците С. В. и Д. Д. владението на останалите 5/6 ид.ч. – 4/6 на първия ищец и 1/6 -на втория. С н.а. № 108, том І, рег.№ 1188, дело № 96 от 15.02.2008 год. на нотариус рег.№ 243 те продават на ищцата М. Д. Х. по време на брака й с Х. Х. 5/6 ид.ч. от дворното место и от постройките в него. Оспорени са подписите на страните по сделката предвид установеното, че в деня на сделката, М. Х. не е била в отпуск. С акта е удостоверил, че страните по сделката са се явили лично пред нотариуса в кантората му в [населено място]. Назначените единична и тройна СГрЕ, установяват автентичност на подписите и на двамата в нот. акт.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците по иска за неавтентичност на подписите в нот. акт от 2008г., а обстоятелството дали М. Х. е отсъствала от работа и дали е била в отпуск – за ирелеванстно по отношение на това възражение, тъй като то има значение само за дисциплинарна отговорност. Като е кредитирал СТЕ, съдът е приел, че имота, предмет на решението за разваляне е идентичен с този, предмет на спора, а второстепенните постройки следват собствеността на дворното место. Съобразено е, че договорът за прехвъряне на имота срещу издръжка и гледане не е развален до размер на 1/6 ид.ч., е допуснал делба при квоти 5/6 ид.ч. за ищците на основание сделката от 2008г. и 1/6 ид.ч. за ответниците при условията на СИО и за двете страни.
Първият въпрос – допустимо ли е съдът да даде ход на невписана искова молба за делба и длъжен ли е да даде указания за вписването й съгласно чл. 114, ал.2 ЗС, се задава с оглед преценката за допустимост на самото решение. С ТР № 3/2009г. от 19.07.2010г. се приема, че исковата молба за делба подлежи на вписване защото с решението по допускане се установява право на собственост, а решението по извършване предизвиква правна промяна. Със същото ТР обаче се даде разяснение, че вписването на исковата молба не е изискване към нейното съдържание и няма отношение към нейната редовност, т.е. то не е основание за връщането й. Вписването цели да даде гласност за третите лица. Само в предвидените в закона случай висящия процес е противопоставим на разпоредителни действия, извършени след вписване на исковата молба. За делбата не е предвидено такова действие на вписването. В мотивите на тълкувателния акт изрично е посочено, че дори исковата молба да не е вписана, влязлото в сила решение по нея създава сила на пресъдено нещо за страните и ги обвързва. То подлежи на вписване дори да не е вписана исковата молба – чл. 115, ал.2 ЗС. Приравнено на неизправяне на нередовностите по чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК е неизпълнение на указанията на съда за вписването й. Ако обаче съдът не е дал указания за вписване, това не е пречка за възникване на валидно процесуално отношение и за постановяване на валидно решение. Даденото тълкуване отговаря на поставените въпроси и не е противоречиво, както твърдят касаторите, а обжалваното решение не е недопустимо поради невписване на исковата молба. Затова няма основание за допускане до обжалване.
Вторият въпрос – длъжен ли е съдът да приложи чл. 266, ал.3 ГПК при условие че искът е отхвърлен поради недоказаност на факта, за който са направени своевременно искания за събиране на доказателства в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за което е направено оплакване във възивната жалба, е неотносим към настоящия спор, тъй като иска е предявен на 22.02.2008г. при действието на отменения ГПК. Новият ГПК, чийто чл. 266 ГПК се твърди, че е неправилно приложен, влиза в сила на 01.03.2008г. Съгласно пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК първоинстанционните дела, образувани по искови молби подадени до влизане в сила на новия ГПК се разглеждат по досегашния ред, т.е. по отменения ГПК от първата и въззивна инстанция. В отменения ГПК няма аналогична норма като чл. 266 ГПК. По изложените съображения по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Третият въпрос – длъжни ли са страните в нотариалното производство да присъстват лично едновременно пред нотариуса и да полагат подписите си, не обосновава общото основание за допускане до касация, тъй като по делото не е доказано, че страните по сделката от 2008г. не са се явили лично и едновременно пред нотариуса. Напротив констатацията на нотариуса в нот. акт, който е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила досежно това удостоверяване не е опровергано, а се потвърждава от назначените СГрЕ, която установява, че подписите са положени от посочените в акта лица. Обстоятелството, че същия ден една от страните не е била в отпуск не опровергава съдържанието на нот. акт, тъй като може да отсъства от работното место и на друго основание.
По изложените съображения, по нито един от поставените въпроси не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответниците по жалбата следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство до доказания размер 600 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 02.10.2014г. по гр.д.№ 277/2014г. на Ямболски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. С. В. и Ж. М. В..
Осъжда В. С. В. и Ж. М. В. да платят на М. Д. Х., Х. М. Х. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: