fbpx

Определение №1523 от 5.12.2011 по гр. дело №1526/1526 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1523

гр.София, 05.12.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1526/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Я. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 12138/ 2010 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 11975/ 2008 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на У. за н. и с. с., [населено място], сумата 8 883,30 лв – част от общия размер на получени стипендии за периода на обучението му като редовен докторант към катедра „Финанси” в университета.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси дали приложението на пар.5 от ДР на ПМС № 90 от 26.05.2000 г. (преди измененията ДВ бр.86 от 2008 г.) зависи от датата на издаване на заповед за отстраняване на докторант или от датата на влизането й в сила; дали използваният в същата разпоредба термин „отстраняване” обхваща всички случаи на едностранно прекратяване на обучението; дали при нищожен административен акт вземането, за което същият е издаден, следва да се квалифицира по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД или по пр.3 от същата разпоредба на ЗЗД. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна У. за н. и с. с. оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като по поставените от касатора въпроси има формирана практика и тя не е противоречива.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи иска, въззивният съд е приел за установено по делото по реда на чл.272 от ГПК, че жалбоподателят (ответник в основното производство) е записан през 2002 г. като редовен докторант – държавна поръчка към катедра „Финанси” на У. със срок на обучение 3 години. Като такъв той е получавал стипендия по ПМС № 90/ 2000 г. и до 2005 г. е получил общо 8 999,92 лв. На 05.02.2008 г. ректорът на У. е издал заповед за отписване на касатора като докторант в У. без право на дисертация и е изискал връщане на получените стипендии. Заповедта е влязла в сила на 01.04.2009 г., след измененията в пар.5 от ДР на ПМС № 90 от 2000 г. Въззивният съд е приел, че връщането на стипендиите се дължи, тъй като заповедта на ректора е валиден административен акт и е издадена преди измененията в ПМС 90/ 2000 г. Според съда хипотезата на пар.5 от постановлението обхваща в понятието „отстраняване” всички случаи на прекратяване на обучението едностранно от висшето училище.
При така изложените правни съображения от въззивния съд не обуславя въззивното решение въпросът дали при нищожен административен акт, от който възниква облигационно вземане, същото следва да се квалифицира по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД или по пр.3 от същата разпоредба на ЗЗД. Както сам касаторът поддържа в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, по такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял, той не му е бил поставен във въззивната жалба. След като изводите на съда не са направени при обсъждане на един правен въпрос, отговорът на този въпрос е без значение за изхода от спора и той не обуславя въззивното решение. По такъв въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Материалноправните въпроси свързани с тълкуването на пар.5 от ДР на ПМС № 90 от 26.05.2000 г. и с действието на нормата по време, обуславят въззивното решение, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК ще е налице тогава, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Тези предпоставки не са налице. ПМС 90/ 2000 г. и ЗВО в частта, касаеща прекратяването на докторантурата и последиците от този факт, не са нито неясни, нито противоречиви. Когато прекратяването е по причини, стоящи в докторанта (извън здравословните), той дължи връщане на стипендията, получена до момента на прекратяването. По поставените от касатора въпроси има формирана съдебна практика, включително цитираната от самия касатор (напр. решение на ВКС, ІV г.о. № 811/ 25.02.2011 г. по гр.д.№ 1681/ 2009 г.). В това решение изрично е прието, че когато докторантът е отписан със заповед на ректора без право на дисертация, е налице хипотезата на пар.5 от ДР на ПМС № 90 от 2000 г. (редакция до ДВ бр.86/ 2008 г.). Следователно по правният въпрос дали отписването се приравнява на отстраняване по смисъла на цитираната норма, има установена практика, която, според настоящия съдебен състав, не се нуждае от осъвременяване или от промяна. Такава практика има и по въпроса за действието на материалноправните норми по време. Ако няма изрична разпоредба, тези норми важат за правоотношенията, възникнали по време на действието им. Пораждащият правото за връщане на стипендиите момент е датата на издаване на заповедта за отписването на докторанта. Практиката е съобразена от въззивния съд, поради което не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 12138/ 2010 г.
ОСЪЖДА С. Я. П. да заплати на У. за н. и с. с., [населено място], сумата 439 лв (четиристотин тридесет и девет лева) – възнаграждение за юрисконсултска защита за въззивната инстанция по чл.9 ал.1 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top