Определение №157 от 6.2.2013 по гр. дело №1140/1140 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 157

С., 6.02. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1140 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „АЛИАНС Ф.” С. – В., [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Т. от АК-В., против въззивно решение № 1336 от 03.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1624/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 5436 от 30.12.2011 г. на Варненския районен съд, 10 с-в, постановено по гр.д. № 12519/2011 г., допълнено с решение № 2108 от 10.05.2012 г., са уважени предявените от Р. Х. Щъркова от [населено място] срещу АЛИАНС Ф.” С. – В., искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 4 200 лв., обезщетение за принудителна безработица.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правния въпрос относно компетентността на председателя на сдружение с нестопанска цел да издава заповед за прекратяване на трудово правоотношение със служител на сдружението в изпълнение решение на Управителния съвет на сдружението, в случаите, когато в Устава на дружеството с нестопанска цел не е посочен органът, който има право да издава заповедите за уволнение на лицата, с които са сключени трудови договори, за който твърди, че е обусловил изхода на делото и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. Х. Щъркова от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е незаконосъобразна, тъй като е издадена от лице – председателя на сдружението с нестопанска цел, на което не е делегирана работодателска власт да прекрати трудовото правоотношение със служителката на посоченото в заповедта основание. Освен това въззивният съд е приел, че в процесната заповед не е посочено на кои изисквания ищцата не отговаря с оглед общата формулировка в заповедта за уволнение – „не отговаря на променените изисквания за длъжността”, което затруднява доказването в процеса, а оттам и правото на защита на ищцата. В тази връзка в тежест на работодателя е да докаже при условията на пълно и главно доказване на кои изисквания служителят не отговаря, т.е. че са налице материалноправните предпоставки за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а именно, че ищцата не притежава познания по теория и история на дипломацията и/или на международните отношения и компетентност да се придържа към основните изисквания на дипломатическия протокол и култура в общуването с органи и граждани на Френската република, което не е сторил. Напротив, съдът е приел, че ангажираните гласни доказателства в тази насока създават индикация, че служителката притежава умения за пълноценно провеждане на дипломатически контакти между сдружението и негови международни партньори, т.е. в случая не е доказано наличието на материалните предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Повдигнатият от касатора въпрос е правнорелевантен, но той не е обусловил решаващия извод на съда за незаконност на уволнителното основание, поради липсата на материалноправните предпоставки по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. В случая, действително въззивният съд не е отчел факта, че председателят на сдружението е оторизиран с решение на Управителния съвет на сдружението, съгласно протокол № 26 от 24.06.2011 г., при непредставяне от страна на служителя на изискуемите се документи във връзка с новите изисквания за длъжността „директор” на сдружението, да прекрати трудовото правоотношение с нея на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, т.е. на него му е била делегирана работодателска власт от компетентния затова орган. Независимо от този извод на въззивния съд обаче, за да приеме, че уволнението е незаконосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, решаващият съд е приел, че в случая работодателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване на кои изисквания служителят не отговаря, т.е. че са налице материалноправните предпоставки на това уволнително основание, а именно, че ищцата не притежава познания по теория и история на дипломацията и/или на международните отношения и компетентност да се придържа към основните изисквания на дипломатическия протокол и култура в общуването с органи и граждани на Френската република. Напротив, приел е, че от събраните гласни доказателства се установява противното, а именно, че служителката притежава умения за пълноценно провеждане на дипломатически контакти между сдружението и негови международни партньори. Т.е. решаващият аргумент на въззивния съд довел до уважаването на главния иск за отмяна на незаконното уволнение е свързан в приетото, че в случая работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, във връзка с което обаче липсва поставен правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на горното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1336 от 03.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1624/2012 г. на Варненския окръжен съд, ГО, по касационна жалба с вх. № 24389/01.08.2012 г. на „АЛИАНС Ф.” С. – В., [населено място].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: