Определение №157 от по търг. дело №1063/1063 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
N. 157
 
София,.24.03.2010 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на  19 февруари две хиляди  и десета година в състав:
 
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 1063-2009 година.
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. В. от г. София срещу въззивното решение от 13.05.09г. по г.д. №963/08г. на АС-г.софия, ГК, 2 с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 11.10.05г. по г.д. № 1255/04г. на СГС, І-во г.отд., 1с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло предявеният от Б. А. В. от г. София срещу “ДЗИ”АД иск с правно основание чл.411 ТЗ/отм./ за сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.2 ГПК основание-противоречие с практиката на съдилищата.
Касаторът развива съображения, че съществения материално правен въпрос е този относно начина на определяне на максималния срок, в който следва да бъде установена трайната загуба на нетрудоспособност, считано от момента на настъпване на злополуката/застрахователното събитие/. В подкрепа на това се сочи практика на ВКС-р. №94/21.03.1990г. по г.д. №15/90г. на ВКС, ІV-то г.отд., според което ако трайната нетрудоспособност бъде установена от ТЕЛК в срок до изтичане на една година от датата, на която е настъпила злополуката, за ДЗИ се поражда отговорност за заплащане на зстрахователната сума.
В тази връзка се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, обстоятелство което обуславяло основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.2 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да отхвърли предявеният от Б. А. В. от г. София срещу “ДЗИ”АД иск с правно основание чл.411 ТЗ/отм./ за сумата 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че релевантно за изхода на спора е последното по време експертно решение/ЕР/№1699/29.12.05г. на НЕЛК, в което е прието, че ищеца-касатор в настоящето производство е бил напълно работоспособен на 100% към 24.01.05г. и към 29.12.05г. Това ЕР следхожда първото ЕР №5742/11.12.03г. на ТЕЛК, с което на Б. А. В. е била определена 80% намалена работоспособност, вследствие претърпяната от него тежка злополука на 28.02.03 г., обстоятелство мотивирало въззивният съд да приеме, че застрахователяя е освободен от отговорността по застрахователния договор, сключен между страните.
Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с цитираната практика на ВКС-р. №94/21.03.1990г. по г.д. №15/90г. на ВКС, ІV-то г.отд., обстоятелство което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице актуална съдебна практика по прилагане нормата на чл.113 ал.3 Закона за здравето/ЗЗ/, както и по въпроса относно момента за определяне на окончателното намаление/изгубване/ на трудоспособност, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 13.05.09г. по г.д. №963/08г. на АС-г.софия, ГК, 2 с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 11.10.05г. по г.д. № 1255/04г. на СГС, І-во г.отд., 1с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло предявеният от Б. А. В. от г. София срещу “ДЗИ”АД иск с правно основание чл.411 ТЗ/отм./ за сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
На касатора не следва да се указва внасяне на държавна такса за касационно обжалване, тъй като същия е освободен на основание чл.83 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС-ТК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.05.09г. по г.д. №963/08г. на АС-г.софия, ГК, 2 с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 11.10.05г. по г.д. № 1255/04г. на СГС, І-во г.отд., 1с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен изцяло предявеният от Б. А. В. от г. София срещу “ДЗИ”АД иск с правно основание чл.411 ТЗ/отм./ за сумата 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: