Определение №169 от 43193 по тър. дело №2540/2540 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 169

гр. София, 03.04.2018год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2540 по описа за2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 162/11.07.2017г. по в.т.д. № 254/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 189/14.03.2017г. по т.д.№ 1568/2016г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на осн. чл.517, ал.4 ГПК на касатора, поради неизпълнение на вземания на К. Г. С., за които е издаден изпълнителен лист № 188/13.04.2016г. по гр.д. № 1011/2010г. по описа на ВОС, и е образувано изпълнително дело № 20167900401196 по описа на ЧСИ Р. М., рег. № 790 КЧСИ с район на действие СГС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията К. Г. С. е подала писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че ищцата К. С. се е легитимирала като кредитор на едноличния собственик на капитала на [фирма] К. Я. П. и в нейна полза е бил издаден изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 18475лв., въз основа на който е било образувано изп.дело пред ЧСИ с рег. № 790 КЧСИ. По същото е бил наложен запор върху всички дружествени дялове на длъжника в ЕООД. С постановление по протокол от 09.10.2016г., след констатация, че към посочения момент по изпълнителното дело няма постъпили суми, на осн. чл.517, ал.4 ГПК на взискателя е възложено да предяви иск за прекратяване на дружеството. Не са били ангажирани доказателства, че към датата на първото по делото съдебно заседание задължението на едноличния собственик на капитала спрямо кредитора е било погасено. Въззивният съд е приел за ирелевантно възражението на касатора, че длъжникът К. Я. П. не е получил покана за доброволно изпълнение по цитираното изпълнително дело. Доколкото се касае до ЕООД въззивният съд е намерил за приложима нормата на чл.517, ал.4 ГПК, която за разлика от хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК няма за цел провеждане на принудително изпълнение върху дружествен дял на длъжника. Допълнително решаващият съд е изложил аргументи, че в случая длъжникът като управител на ЕООД е бил уведомен за образуваното изпълнително производство с връчване на копие от исковата молба за прекратяване на дружеството и не е лишен от възможност до изтичане на срока по чл.517, ал.4, изр.2-ро ГПК да погаси задължението си. ВнАС е счел, че въпросът дали финансовият резултат е отрицателна величина също не е относим към предявения иск. С иска по чл.517, ал.4 ГПК се реализира потестативното право на кредитора да прекрати търговско дружество, дяловете от капитала на което изцяло принадлежат на длъжника, поради което не стои въпросът за получаване от ищеца на стойността на дружествен дял, определен по реда на чл.125, ал.3 ТЗ / чл.517, ал.3, изр.3 ГПК/, а на ликвидационен дял, получен при ликвидация на дружеството. Приложимата норма изрично предвижда, че не се връчва изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в него, поради което съдът е направил извод, че размерът на ликвидационния дял на длъжника не може да бъде определен към конкретен момент преди приключване на производството по чл.517, ал.4 ГПК, а това ще се осъществи едва след удовлетворяване на кредиторите в хода на ликвидационното производство на осн. чл.271 ТЗ. Липсва и необходимост от защита на интересите на други съдружници за запазване на дружеството, тъй като за разлика от иска с правно осн. чл.517, ал.3 ГПК, всички дялове от капитала са предмет на принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1 ГПК следните правни въпроси : 1 / От значение ли е за уважаването на иска по чл.517, ал.4 ГПК дали чистото имущество на ответното дружество е отрицателна величина, поради което обективно не може да бъде изплатен ликвидационен дял на съдружника-длъжник и следва ли този правен институт да се прилага различно при ООД и ЕООД, доколкото и в двата случая става въпрос за ликвидационен дял на длъжника, независимо от квотата му на участие в структурата на капитала ?; 2/Допустимо ли е да се предяви срещу длъжника – респ. да се уважи от съда иск по чл.517, ал.4 ГПК преди да е връчена в изпълнителното производство покана за доброволно изпълнение, доколкото производството по чл.517, ал.4 ГПК е действие по принудително изпълнение и може ли връчването на исковата молба да замести връчването на ПДИ?
Въпросите са въведени при позоваване на следните селективни критерии: по първи въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 149/22.02.2016г. по т.д. № 1747/2014г. на ВКС, II т.о. и поради противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, на осн. чл.280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до измененията с ДВ бр.86/20176г./ предвид влязлото в сила решение № 809/27.07.2011г. по т.д. № 426/2011г. на ВОС, а по втори въпрос касаторът счита, че същият е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С формулираните въпроси касаторът цели да обоснове неправилност на решението на въззивната инстанция поради постановяването му при липса на предпоставките за прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 ГПК. По въпроса какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да бъде уважен конститутивният иск по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК, е формирана постоянна практика на ВКС / решение № 77/06.06.2013г. по т.д. № 573/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 101/25.06.2012г. по т. д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 146/07.11.2013г. по т. д. № 1041/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 104/10.07.2014г. по т. д. № 2144/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, която не се налага да бъде променяна и която е съобразена от въззивния съд при постановяване на решението. Съгласно постоянната практика на ВКС конститутивният иск по чл. 517, ал.4 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството. Ищец по иска е взискателят, а ответник – дружеството, чието прекратяване се иска. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; наличие на висящо изпълнително производство; изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания и уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху дела на длъжника; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне. При съобразяване с посочената съдебна практика и след обсъждане на събраните доказателства въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че произнасянето във въззивното решение е в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираните от касатора Решение № 149/22.02.2016г. по т.д. № 1747/2014г. на ВКС, II т.о. и влязлото в сила решение № 809/27.07.2011г. по т.д. № 426/2011г. на ВОС са постановени по спорове по иск с правно осн. чл.517, ал.3 ГПК, поради което не съставляват задължителна за съдилищата съдебна практика по искове с правно осн. чл.517, ал.4 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на ВнАС.
В полза на ответника по касацията не следва да се дължат разноски по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за извършване на такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162/11.07.2017г. по в.т.д. № 254/2017г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: