Определение №177 от 7.2.2011 по ч.пр. дело №776/776 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 07.02.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.01.2011 в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 776/2010 година

Производството е почл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр.София против въззивно определение на Силистренския окръжен съд № 303 от 16. 06. 2010 год., по ч.т.д.№ 102 / 2010 год., с което е потвърдено разпореждането на Силистренския районен съд № 1132 от 20.04.2010 год., по ч.гр.д.№ 687/2010 год. и е отхвърлена като неоснователна молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на заявител, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417,т.2 ГПК срещу длъжника К. К. Г., като кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.07.2008 год. за всички дължими по договора суми, поради настъпила предсрочна изискуемост на целия дължим остатък по този кредит.
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, твърдейки, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за крайния изход на делото въпроси на „процесуалното и на материалното право”, първият – свързан с установяване на предпоставките на чл.417, т.2 ГПК, с оглед уважаване заявлението на кредитора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, а вторият- с възможността подлежащото на изпълнение вземане да се удостоверява освен от извлечението на счетоводните книги на банката и със съдържанието на самия договор за банков кредит – приложен като доказателство към заявлението, е в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.417, т.2 ГПК и същевременно се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на соченото съставомерно несъответствие в практиката на съдилищата, жалбоподателят [фирма],[населено място] е посочил определение № 426/16.07.2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год. на І т.о. на ВКС, определение № 264 от 07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. на І т.о. на ВКС, ТК и определение № 118/ 24.02.2009 год., по ч.т.д.№ 25 / 2009 год., на ІІ-ро т.о. на ВКС.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ по силата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от редовността и, предпоставките за допускане на частно касационно обжалване – основна и допълнителна, в случая – отсъстват.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за документа по чл. 417, т. 2 ГПК и за обхвата на данните, при наличието на които той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от договор за банков кредит, въвеждайки го като съществен процесуалноправен въпрос / неправилно определен в изложението му и като материалноправен/, обусловил решаващите изводи на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите от кредитополучателя Г. суми.
За да постанови обжалваното определение Силистренският окръжен съд е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.07.2008 год. са документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, но не удостоверяват подлежащо изпълнение предсрочно изискуемо вземане срещу длъжника, така както изисква чл.418, ал.2 ГПК. Следователно от преценката на решаващите изводи на въззивния съд, съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че процесуалноправният въпрос, който всъщност се свежда до съдържанието на документа по чл. 417, т. 2 ГПК, като обусловил крайния изход на делото, попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Основателно в случая е и позоваването на чл.280, ал.1 т.2 ГПК -допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол, тъй като соченият в изложението процесуалноправен въпрос се разрешава противоречиво в практиката на съдилищата, вкл. и на ВКС- факт, служебно известен на настоящия съдебен състав и удостоверен с приложените към частната касационна жалба влезли в сила определения на отделни състави на касационната инстанция.
Съгласно чл.418, ал.2 ГПК удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Според цитираната законова разпоредба такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които според изискванията на ЗСч. за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред.
Следователно, както правилно е приел Силистренският окръжен съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката – данни за договора за кредит и за движението на погасяването му.
Извън последните, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение – подлежащо на изпълнение вземане, т.е. удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискуем. Или извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието, посочено в чл.19 от сключения конкретен договор за кредит, обосноваващо настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове.
Затова и настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС споделя застъпеното в определение № 426 от 16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 252/2009 г. на ВКС, II т. о. становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва, освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане.
Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, което в случая не се установява от самия договор за кредит, приложен със заявлението.
Следователно, за да изпълни съдът това вменено му от процесуалния закон задължение, заявителят трябва да му представи данни за настъпване на падежа на вземането и длъжниковата забава, както правилно е възприето и от въззивния съд с обжалваното по настоящия ред определение и затова то следва да се остави в сила.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 303от 16. 06. 2010 год., по ч.т.д.№ 102/ 2010 год., по описа на с.с.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение на Силистренския окръжен съд № 303 от 16. 06. 2010 год., по ч.т.д.№ 102/2010 год., с което е потвърдено разпореждането на Силистренския районен съд № 1132 от 20.04.2010 год., по ч.гр.д.№ 687/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: