Определение №185 от 25.4.2016 по гр. дело №1107/1107 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№185

С., 25.04.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1107 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. М. и С. И. М. чрез пълномощника им адвокат Л. К. против решение № 594 от 26.11.2015 г., постановено по гр.д. № 717 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 387/8.05.2015 г. по гр.д. № 2718/2014 г. на Районен съд-Пазарджик за допускане съдебна делба на недвижим имот с идентификатор № 55155.503.695.1.32 между [фирма], [населено място] и С. И. М. и Т. В. М. при условията на съпружеска имуществена общност.
[фирма], [населено място] чрез пълномощника си адвокат М.М. е подало писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси:
1. при направено волеизявление на надлежно представляващ дружеството-ищец пред първата инстанция за отказ от предявен иск за делба, съдът длъжен ли е да прекрати производството;
2. допустимо ли е физическо лице, което едновременно е и управител на ищцовото дружество, посочен и за ответник като физическо лице от другия управител на същото това дружество, да прави волеизявление за отказ от предявения иск;
3. разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК касае ли процесуално-правни норми ли се отнася само до материално-правните норми, имащи значение за спорното право;
4. допустимо ли е постановяване на решение, при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество.
Третият въпрос не може да бъде съотнесен към нормата на чл.235, ал.3 ГПК, която ясно задължава съда да отчете настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право и няма предвид правни норми, чието действие във времето се определя според общите правила в Закона за нормативните актове или с особени правила на закона, който ги приема.
Първият, вторият и четвъртият въпрос са относими към отказа на съда да прекрати производството по делото. Към момента на предявяване на иска за делба ищцовото дружество с ограничена отговорност е имало двама управители, които го представляват заедно и поотделно. Искът е предявен от управителя В. Г. Щ., а ответник е С. И. М., също управител на дружеството. С молба от 15.04.2015 г. С. И. М. като управител на ищцовото дружество е направил волеизявление за отказ от предявения иск за делба на основание чл.233 ГПК. Във въззивното решение е прието, че правилно първоинстанционният съд е отказал да прекрати делото и е разгледал иска по същество.
Независимо от изложените от въззивния съд мотиви, поставените от касаторите въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че е недопустим отказ от иск за делба, обоснован с материално правната норма на чл.34, ал.1 ЗС, че всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, въпреки уговорка в противен смисъл, а отказът от предявен иск за делба представлява именно такова изявление, той е равнозначен с уговорка за неизвършване на делба, поради което и такъв отказ не може да има действие /решение № 433/11.02.1983 г. по гр.д. № 3811/1982 г., I г.о. на ВС, Тълкувателно решение № 99/1979 г. от 9.07.1980 г. на ОСГК на ВС/. След като изявлението за отказ от иск за делба няма правно действие, то й поставените въпроси бил ли е десезиран съда от предявения иск не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

[фирма], [населено място] не е представило доказателства за направени по повод на подадената касационна жалба разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 594 от 26.11.2015 г., постановено по гр.д. № 717 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: