Определение №190 от 43203 по тър. дело №2894/2894 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 190

гр. София, 13.04.2018год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 2894 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Б. срещу решение № 1895/02.08.2017г. по т.д. № 3774/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 745/ 19.04.2017г. по т.д. № 6450/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав за отхвърляне молбата на касатора по чл.223, ал.2 ТЗ за свикване на общо събрание на акционерите на [фирма], сед. [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че поради обявяването в несъстоятелност на ответното търговско дружество с влязло в сила решение по чл.710 ТЗ изрично с цитираното решение на осн. чл.711, ал.1, т.3 ТЗ се прекратяват правомощията на органите на дружеството, вкл. и на общото му събрание. Това означава, че ОС не разполага повече с компетентност да решава въпросите по чл.221 ТЗ, вкл. и формулираните от касатора в поканата за свикване на ОС. Ирелевантни за правилността на първоинстанционното решение са били счетени оплакванията относно неоснователното забавяне на производството по делото пред първоинстанционния съд. САС е счел, че същите могат единствено да ангажират дисциплинарната отговорност на съдията-докладчик, допуснал забавянето, но не могат да се отразят на задължението на решаващия съд да съобрази всички настъпили в хода на охранителното производство относими към него обстоятелства, вкл. обявяването на ответното дружество в несъстоятелност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Императивна ли е нормата на чл.223, ал.2 ТЗ и дали при упражняване на това правомощие съдът следва да се съобразява с нормата на чл.13 ГПК, съгласно която съдът трябва да разглежда и решава делата в разумен срок? ; 2/ Кой следва да носи отговорност за нарушаване на разумния срок при произнасяне в правораздаването, когато от това са последвали значителни финансови загуби за Държавата /НАП/ и акционерите-кредитори на дружеството? Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване е въведено това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017г./ поради значимост на въпроса за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че и двата поставени въпроса, макар и да са разгледани от възззивния съд, не са обусловили решаващите му правни изводи, които се основават на извършената от него проверка за наличието на предпоставки по чл.223, ал.2 ТЗ. Продължителността на разглеждане на делото има отношение към правото на страната на разглеждане и решаване на всяко едно дело в разумен срок, евентуалното нарушаване на което не е включено в хипотезиса на нормата на чл.223, ал.2 ТЗ, предвидена в защита на правото на акционери, притежаващи най-малко 5 на сто от капитала на едно акционерно дружество да поискат при определени предпоставки от окръжния съд да свика общо събрание или да ги овласти да свикат такова. От друга страна въззивното решение не е постановено по иск за обезщетяване на вреди, причинени на страната от нарушение на правото по чл.13 ГПК, а и съществува изрична норма на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, посочваща надлежния ищец и ответник по този иск.
Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1895/02.08.2017г. по т.д. № 3774/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: