Определение №194 от по гр. дело №3903/3903 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            № 194
 
                                                София 04.12.2008г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, пето   гражданско отделение, в закрито  заседание на двадесет и шести ноември  , две хиляди и осма    година в състав:
                                    Председател :  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА             
                                             Членове :  НАДЕЖДА ЗЕКОВА   
                                                                ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №3903/2008 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба И. К. Д. , В. С. Д. , С. , К. , Д. и К. Д. и А. Т. Ч. , всички чрез пълномощник адв. Е срещу решение № 632 от 23.04.2008г по гр.дело № 329/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 25.06.2007г по гр.д.313/2006г на Пловдивски районен съд . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 . От значение за точното прилагане на закона и развитието на вещното право са два въпроса, неправилно решени от пловдивските съдилища. Бил е разпореден имот ,който към 1996г вече не е бил държавен , тъй като по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. е било отменено основанието за одържавяването му ,макар обезщетението да е било върнато по- късно. Самото разпореждане с имота ,на следващо място , е чрез писмен договор . Независимо ,че е извършената продажба по реда на Наредба за търговете (отм) в облекчена писмена форма, следвало е да се спази нотариалния ред , както е по сделка между частно -правни субекти, щом страна по договора не е принципала като орган , а юридическото лице на предпиятието „С”ЕООД – прехвърлител на включен в неговите активи незастроен терен. Разрешението на органа по ЗППДОбП(отм) не поправя порока , продажбата в полза на ответника , респ. праводателите му , е нищожна поради липса на форма ,от ЗППДОбП(отм) неправилно е изведен аргумент за обратното и решение на Върховния касационен съд в тази насока ще е съответно на точния смисъл на закона .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата е аргументирана с доводи , което не са изведени от закона и не кореспондират с него и по двата поставени въпроса от сферата на материалното право .
Щом нормата на чл.6 ал.1 от реституционния ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. изрично предвижда административният или заместващия го съдебен акт по отмяна на отчуждаването да влезе в сила тогава ,когато правоимащите възстановят полученото парично обезщетение, като в същия или друг закон не е предвидено друго по отношение този случай като вид незавършен фактически състав ,то от закона пряко следва, че решението за отмяна не може да бъде противопоставено на разпоредителни действия с имота , извършени след постановяването на отмяна , но преди влизането й в сила. За държавната администрация по ЗППДОбП , за преобразуваното по Търговския закон бивше държавно предприятие , в чиито ДМА е включен имота , липсва нормативно предписание да се въздържа от разпоредителни действия , да чака правоимащият да върне обезщетението при положение ,че законът нито го задължава да стори това, нито му поставя срок . Именно от липсата на срок и регламентирани последици при неспазването му , следва и константното за практиката тълкуване на закона в този случаи , това тълкуване следва и от съобразената в решението на Пловдивски окръжен съд особеност, че реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. не настъпва по силата на закона (ex lege) ,а след осъществявянето на сложен фактически състав с конститутивно действие само занапред . Ето защо, като е приел извършените междувременно разпоредителни действия за противопоставими на ищците по реституционната им претенция , ПОС е приложил закона точно и корективно тълкуване във връзка с прилагането на ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. не се налага да бъде допускано ,по аргумент от чл.- 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Другото съображение , изтъкнато в подкрепа на основанието по този текст ,е неправилното ,според касаторите, разбиране на въззивния съд ,че разпоредителната сделка с активи на приватизиращо се предприятие, които включват недвижим имот , не следва да бъде в нотариална форма и чл. 18 от ЗС е приложим към конкретния случай , по договор между юридическото лице на предпиятието и купувач , определен след търг.
Доводът е неоснователен. Касае се за разпоредителни действия по отношение обособена част от ДМА на предприятие с държавно имущество ,чрез търг , при изискуемата по §10 ал.2 от ПЗР на ЗППДОбП административна санкция на органа по чл. 3 от същия закон Специален , изрично предвиден ред в подзаконовите нормативни актове , към които ЗППДОбП (отм) препраща, обуславя прилагането на облекчена форма при прехвърляне на активи от държавни предприятия , включващи недвижим имот и чл. 18 от ЗС намира приложение независимо от това ,че формалният прехвърлител е юридическото лице на предприятието , а не държавен орган Съдилищата са дали съответно за закона тълкуване на нормата на §12 от ПЗР на ЗППДОбП в действащата към момента на договора редакция. Тезата на касаторите ,че изключение от изискуемата нотариална форма при прехвъряне на недвижим имот може да бъде допуснато само тогава , когато конкретното изключение е регламентирано в норма от ранга на закон, но не и с препращаща към подзаконов нормативен акт норма ,не се споделя като съответно на действащия правен ред .
Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и поддържаният от касаторите довод за относимост на случая към въпрос от съществено значение за развитието на правото не следва да бъде възприет .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 632 от 23.04.2008г по гр.дело № 329/2008г. на Пловдивски окръжен съд
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .