Определение №196 от по гр. дело №3116/3116 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 30.12.2008 година
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  шестнадесети декември две хиляди и осма  година в състав:
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Светла Цачева
                       ЧЛЕНОВЕ:           Гълъбина Генчева                                                                                                    Василка Илиева
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 3116 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 07.04.2008 година по гр.д. № 71/2008 година на Русенски окръжен съд е разрешено на основание чл. 72 СК детето К. Ц. Ц. с ЕГН **********, с майка Л с ЕГН ********** и баща Ц. К. Ц. с ЕГН ********** да излиза извън пределите на Република България в периодите: всяка година от 20 декември до 10 януари; по време на Великденската ваканция в рамките на 14 дни и през месец август до навършване на пълнолетието му. Искането на майката Л. Л. Х. да бъде разрешено детето да пътува извън границите на България без да е определен период за напускането и връщането му в страната е отхвърлено като неоснователно. Съдът е приел, че страните по делото, бивши съпрузи – бракът е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № 2921/2003 г. на Русенски районен съд, родители на детето К. , родено на 29.07.1994 г., не са постигнали съгласие за задграничните пътувания на детето, което е пречка за напускането му на пределите на страната с оглед ограниченията по чл. 76, т. 9 ЗБДС. Приел е, че интересите на детето налагат да поддържа редовни контакти с майка си, която през последните три години пребивава в Г. ; че в негов интерес е да посещава с нея и други държави, което освен личните контакти с майката, би благоприятствало и разширило познанията му за света, поради което на основание чл. 72 СК е заместил липсващото съгласие на родителите, разрешавайки на детето да пътува извън границите на Република България за определените в решението периоди. Приел е, че разрешаването за пътуване за неопределен период не е в интерес на детето с оглед евентуалното нарушаване на учебните му занятия и режима на лични контакти с бащата, поради което е отхвърлил искът в тази му част като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Ц. К. Ц. от гр. Р.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като същественият материалноправен въпрос за квалификацията на спорното право е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 1* от 27.12.1999 г. по гр.д. № 1129/1999 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Против въззивното решение на Русенски окръжен съд, в частта в която искането за разрешение за пътуване за неопределено време е отхвърлено като неоснователно е постъпила насрещна касационна жалба от Л. Л. Х. от гр. Р.. К. основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК се сочи противоречието на решението по съществения процесуален въпрос за изменението на иска по чл. 116 ГПК (отм.) с практиката, формирана в решение № 2* от 23.10.1963 г. по гр.д. № 1632/1963 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че основанията по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението по гр.д. 71/2008 г. на Русенски окръжен съд не са налице. Решение № 1* от 27.12.1999 г. по гр.д. № 1129/1999 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е направено разграничение между исковете по чл. 71, ал.2 СК и чл. 72 СК е относимо към хипотезите, когато независимо дали родителите на детето са в брак или не, липсва решение относно упражняването на родителските права – хипотеза, неприложима към предмета на делото, касаещ спор за конкретни права по отношение на дете, родителските права над което са определени с решението за прекратяване на брака между родителите му. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в законен брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 71, ал.2 СК, съдът определя не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права, докато разпоредбата на чл. 72 СК намира приложение винаги, когато не се постигне съгласие от родителите относно конкретни права, независимо дали между тях има сключен или не граждански брак. В съответствие с така утвърдената практика – решение № 669 от 17.07.1992 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение; решение № 21 от 30.01.2001 г. по гр.д. № 717/2000 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, съдът е квалифицирал предявената претенция по чл. 72 СК и е постановил акт на спорна администрация, заместващ липсващото съгласие между родителите относно задграничните пътувания на непълнолетното им дете.
С оглед липсата на основания за допускане на касационно обжалване на решението и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да бъде разглеждана насрещната касационна жалба, подадена от Л. Л. Х.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.04.2008 година по гр.д. № 71/2008 година на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ