Определение №199 от 26.6.2013 по търг. дело №3297/3297 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199

гр. София, 26.06.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3520 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 13.11.2012 год. по гр. д. № 684/2012 год. въззивният Благоевградски окръжен съд отменил първоинстанционното решение от 14.05.2012 год. по гр. д. № 1005/2009 год. на Разложкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и този за отмяна на нот. акт № */2009 год. до размер ? ид. ч. и вместо това постановил друго, с което признал за установено по отношение на Ц. С. Ш., Г. А. Ш. и В. А. Ш., всички от [населено място], че ищците М. С. Ш., М. Б. Ш., Ц. Б. Ш. и А. Б. Ш. от с. гр. са собственици на основание наследство и доброволна делба на 1/2 ид. ч. от сградата с идентификатор № *, находяща се в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ от 72 кв. м., на два етажа и с предназначение – друг вид сграда за обитаване, осъдил ответницата Ц. С. Ш. да им предаде владението върху горната идеална част, а ревандикационният иск против Г. и В. Ш. отхвърлил, и отменил констативния нотариален акт № */2009 год. в тази му част – до размер ? ид. ч.
В останалата му част, с която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС, предявен от М. С. Ш., М. Б. Ш., Ц. Б. Ш. и А. Б. Ш. против двамата ответници – Г. и В. Ш. за премахване на покривната конструкция над сграда с идентификатор *, находяща се в същия имот, първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивното решение в частта, с която е уважен иска за собственост, се обжалва от ответникът Г. А. Ш., а ищците М., М., Ц. и А. Ш. го обжалват в потвърдителната му част, по съображенията, изложени в подадените в срок касационни жалби.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационните жалби, намира следното:
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по искове с цена под 5 000 лв. и по разпореждане на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съображенията за този извод са следните:
Обективно и субективно съединените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС са предявени при действието на ГПК, обн. ДВ бр. 59/2007 год. и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената им се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. От приложеното на л. 31 от първоинстанционното производство удостоверение от [община], представено от ищците, е видно, че данъчната оценка на спорния имот – ? ид. ч. от жилищната сграда със застроена площ 72 кв. м. е в размер на 1 811.70 лв., а тази на второстепенната постройка от 7 кв. м. – на сумата 110.60 лв.
С оглед правилото, че цената на иска се посочва от ищеца – чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК и обстоятелството, че въпросът за цената на иска не е повдигнат от ответниците или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва изводът, че цената на предявените искове е тази, посочена като данъчна оценка на имотите в представеното от ищците, сега и касатори, удостоверение от общината и тя е под 5 000 лв. за всеки един от предявените искове. Въз основа на това удостоверение е и посочената в исковата молба цена на исковете, като първоначално предявеният иск за разпределение на ползването не е предмет на настоящето поризводство. Поради това, че решението по въззивното дело с цена на всеки един от предявените искове под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, подадените против него касационни жалби следва да се върнат на това основание, без да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство разноски следва да се присъдят в полза на М., М., Ц. и А. Ш. в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие към отговора на подадената от другата страна касационна жалба.
На другата страна не се присъждат разноски за настоящето производство, тъй като освен липсата на данни такива да са направени, липсва и искане в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от Г. А. Ш., чрез адв. П. С. и от М. С. Ш., М. Б. Ш., Ц. Б. Ш. и А. Б. Ш., чрез адв. Ем. Я., касационни жалби против въззивното решение № 404 от 13.11.2012 год. по гр. д. № 684/2012 год. на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА същите на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 3520/2013 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Осъжда Г. А. Ш. от [населено място], [улица] да заплати на М. С. Ш., М. Б. Ш., Ц. Б. Ш. и А. Б. Ш. със същия адрес общо направените от последните разноски за касационното производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: