Определение №201 от 40302 по ч.пр. дело №684/684 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 201
 
 
гр. София, 04.05. 2010 г.
 
 
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
 
 
                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                               ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                       ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
като изслуша докладваното от съдия Илиева   
ч.гр.д. № 684 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. С пълномощник на К. С. П., Ц. В. П. , К. В. П. и Д. В. П. срещу разпореждане от 19.08.2009 г. по гр.д. № 542/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е върната касационната им жалба с вх. № 1984/08.052009 г., поради недопустимост на същата, като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК съдебно решение. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неоснователност на атакувания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение от 17.04.2009 г. по гр.д. № 542/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд е отменено постановеното на 27.05.2008 г. решение на Дупнишки районен съд по гр.д. № 1646/2006 г. в обжалваната му част, в която е признато за установено по отношение на Г. и С. К. , че на К. , Ц. , К. и Д. П. , на основание давностно владение принадлежи правото на собственост върху УПИ, съставляващ парцел IV отреден за имот пл. № 309 в кв. 17 по регулационния план на с. М., състоящ се от 358,5 кв.м., при съседи: улица, парцел ****span> XIV-30, парцел ****span>XV-31, парцел V-311, парцел ****span>I-317, ведно с построените в парцела паянтово жилище и перде, в частта му, в която, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) е отменен нот.акт № 24, т. III, н.д. № 391/2005 г. на нотариус А. Р. , с район на действие ДРС, с който С. К. е признат за собственик на същия имот, както и в частта му, в която Г. К. е осъден да заплати на К. , Ц. , К. и Д. П. , деловодни разноски в общ размер от 96.67 лева, като вместо това е постановено решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П. срещу К. иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищците са собственици на описания имот, на основание давностно владение, установено през 1979 г., както и иск с правно основание чл. 431 ал. 2 от ГПК (отм.) за отмяна на посочения по-горе нот.акт № 24/2005 г.
За да разпореди връщането на касационната жалба въззивният съд е приел, че същата е подадена по дело с обжалваем интерес под 1 000 лева, което по аргумент от чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на установителния иск за собственост е 402.70 лева. Искът е оценяем, като цената му се определя по правилото на чл. 69 ал. 1, т. 2 от ГПК – в размер на данъчната оценка.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК от касационен контрол са изключени въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес под 1 000 лева.
Следва да се отбележи, че частните жалбоподатели са внесли дължимата по частната жалба държавна такса в размер на 15 лева не по сметка на ВКС, а по сметка на Дупнишки районен съд, видно от вносна бележка от 08.10.2009 г., поради което същите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на настоящия съд сумата, за която те са останали задължени на основание чл. 77 от ГПК,като погрешно внесената държавна такса подлежи на връщане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 19.08.2009 г., по гр.д. № 542/2008 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 1984/08.05.2009 г., подадена от адв. С пълномощник на К. С. П., Ц. В. П. , К. В. П. и Д. В. П., против решението от 17.04.2009 г. по същото дело, на основание чл. 286 ал. 1, т. 3 вр. чл. 280 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН: **********, Ц. В. П. , ЕГН: **********, К. В. П., ЕГН: **********, и Д. В. П., ЕГН: **********, и четиримата с адрес: гр. Б. дол, Кюстендилска област, ул. „С” № 44, ет. 1, ап. 3, със съдебен адрес: гр. Д., ул. „Н” № 8 – адв. С, да заплатят по сметка на ВКС на Република България държавна такса в размер на 15/петнадесет/ лева, на основание чл. 77 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: