Определение №216 от по гр. дело №2509/2509 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N………
С.,…………………… 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
т.дело N 127/2009 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.Б. против въззивно решение № 136 от 04.12.2008 г. по в.т.д.№ 241/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 75 от 23.07.2008 г. по гр.д.№ 165/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу З. “България”/в ликвидация/ иск за обявяване за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД на сключения между тях предварителен договор от 22.10.2005 г. за продажба на собствения на кооперацията недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м.”Алепу” с обща площ 1146.581 дка.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата, съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, в подкрепа на което се прилагат решения на тричленни състави на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] чрез пълномощника си адвокат Г.А. е подал отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 К. срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд споделил направения с първоинстанционното решение извод за нищожност на предварителния договор, предмет на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Изтъкнато е обстоятелството, че страна по него в качеството на продавач е кооперация в ликвидация, което според съда обуславяло необходимостта от изследването на наличието на сложния фактически състав на продажбата на включен в имуществото й недвижим имот. Като се позовал на нормата на чл.15, ал.4, т.10 ЗК( в сила към момента на сключването му), според която правото на разпореждане с кооперативна собственост е предоставено единствено в компетентността на Общото събрание и на отсъствието на изразена от този орган воля за продажбата на процесния имот, въззививният съд заключил, че сключеният от ликвидационния съвет от името на кооперацията предварителен договор не е породил правни последици поради липса на съгласие – основание за неговата нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД. Възражението на касатора, че компетентността на общото събрание на обявена в ликвидация кооперация е изключена от тази на ликвидационната комисия е счетено за неоснователно, като е застъпено становището, че според чл.43, ал.1, изр.1 ЗК пълномощията на ликвидаторите са идентични по обем с тези на Управителния съвет, а законодателят е изключил от тях сделките по чл.15, ал.4, т.10 ЗК. Обсъдено е и възражението на касатора за приложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ, счетено от въззивния съд също за неоснователно предвид доказаното от кооперацията противопоставяне на Общото й събрание на сключения предварителен договор, което едновременно с това с решението си, обективирано в Протокол от 19.11.2005 г. вменило в задължение на ликвидационния съвет да уведоми търговското дружество-купувач за несъгласието му за извършване на продажбата.
Според касатора първият съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е този за вида на недействителността на сделка, която е сключена при липса на решение на Общото събрание на кооперацията. Поддържа, че по този въпрос е налице противоречива практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като според Решение № 236 от 20.04.2007 г. по т.д.№ 730/2006 г., ТК сделката е абсолютно нищожна поради липса на валидно изразена воля, докато с Решение № 293 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 211/2005 г., ІІ г.о. е прието, че извършването на действия от председателя на една кооперация извън обхвата на взето от общото й събрание решение е въпрос не на нищожност на сделката, а на извършване на правни действия без представителна власт, което становище, подкрепяно от касатора, обосновавало приложното поле на чл.301 ТЗ, разрешението по който въпрос бил даден от въззивния съд в противорчеие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се освен това, че съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл е и този относно обхвата на компетентността на ликвидатора да извършва разпоредителни сделки с нейни имоти без съгласието на ОС на кооператорите. Излагат се съображения, че този въпрос е свързан с правоприлагане по аналогия на нормите на ТЗ и по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 382-2007 -ТК.
ВКС, ТК, ІІ-ро отделение намира, че са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса оправомощен ли е ликвидаторът/ликвидационният съвет на кооперацита да извършва от нейно име действия на разпореждане с имуществото й, които според 15 от Закона за кооперацията са предоставени изцяло в прерогативите на Общото събрание на кооператорите. Касае се до съществен материалноправен въпрос, по който липсата на съдебна практика обуславя наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящата инстанция намира, че обсъждането по същество на въпросите извън посочения по-горе ще зависи от разрешението, което ще се даде по него с решението по чл.290 ГПК, тъй като при евентуален положителен отговор същите биха изгубили значението си на съществени за изхода на спора.
Водим от горното на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 04.12.2008 г. по в.т.№ 241/2008 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 547.25 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието или след изтичане на срока за изпълнение делото да се докладва на Председателя на ВКС, ТК, ІІ- ро отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: